По повод 165 години от първото честване на Деня на св. св. Кирил и Методий като училищен празник в Стара Загора, Регионален исторически музей организира образователна програма „Възрожденското училище – огнище на българската духовност и просвета“.

Учениците ще изслушат разказ за развитието на просветното дело в нашия град през Възраждането и ще се запознаят с учебни помагала и пособия от XIX в.

Децата ще имат възможността да изпишат с перо и мастило страница от Рибния буквар, да изработят и да се закичат с „кавалерии“ /поощрителни табелки от възрожденското училище/.

Участието в програмата е по предварителна заявка на тел. 042/919 214 и е за организирани ученически групи.

Заниманията ще се провеждат на 11 май 2023 г. от 10:00 до 16:00 ч. в сградата на РИМ-Стара Загора по предварително изготвен график според приетите  заявки.

Продължителност на занятието – 45 мин.

Максимален брой на участници в група: един учебен клас.

Цена: 2.00 лв. на ученик.

Денят на св. св. Кирил и Методий се утвърждава през епохата на Възраждането като израз на българската национална идентичност, стремеж към образование, наука и култура.

За пръв път Денят на солунските братя се чества като училищен празник на 11 май 1851 г. в пловдивското епархийско училище „Св. св. Кирил и Методий“ по инициатива на Найден Геров. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба за св. Иван Рилски.

През април 1858 г. гражданите на Ески Заара научават от  „Цариградски вестник“, че в Пловдив и други градове българите отбелязват като училищен празник 11 май – Деня на св. св. Кирил и Методий вместо Деня на „Три светители“. По същото време хаджи Господин Славов донася от Цариград минейник, съдържащ служба за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.

На 11 май 1858 г. в Ески Заара, по идея на учителя Стефан П. Иванов, с „божествена служба” и вълнуващо слово за живота и делото им, са почетени солунските братя. „Цариградски вестник“ от 31 май 1858 г. съобщава: „Онзи ден (11 Мая), в неделя Светая Петдесетница, биде в двете ни главни училища тържествено годишний празник на Българите Просветители Святих Отци наших Кирила и Методия… Тойзи тържествений  народний  празник първи пут става в нашия град, негли  и  давно и в другите градове,  следова всяка година,  и по всичките  градове  Български  тойзи  годишний празник на Българските просветители и училищни покровители“. Създателите на българската писменост са провъзгласени за покровители на старозагорските училища.

С особено значение е честването на 11 май 1860 г.  Старозагорци се присъединяват към Великденската акция в Цариград от 3 април, която поставя началото на борбата за независима църква. Събралото се множество на тържествената служба в храм „Свети Димитър“ публично се отрича от опеката на Търновската гръцка митрополия, към която Стара Загора принадлежи в духовно отношение.

Две години по-късно, през 1862 г., когато окончателно е завършена внушителната църковна сграда, „по всеобщо съгласие при името на Свети Димитър се приложи и св. св. Кирил и Методий“. За това свидетелства надпис на една от вратите на храма.  В него е отбелязано и името Железник, употребявано в неофициална кореспонденция  почти до 1871 г., когато постепенно се налага днешното име на града Стара Загора.

През следващите десетилетия празникът  придобива все по-голяма популярност, в честването му все по-ярко присъстват изявите на българското национално съзнание. Отбелязва се тържествено и в близките до града села. „През целия ден мъже, жени, момци, моми и деца се веселиха с песни, свирни и хора“ – пише Стефан Минчев, учител в с. Любенова махала.