На 25 март православната църква чества Благовещение. Той е един от големите пролетни празници и част от Великденския празничен цикъл.

На този ден ангел Гавриил се явил на пречистата девица Мария в галилейския град Назарет и й съобщил божията воля, че тя ще бъде осенена от Св. Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания месия - избавителя на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението–сина Божий Исус Христос.

За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за "половин Великден". На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

Народните поверия гласят още, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празникът в някои райони на България се нарича още Кукувден.

Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек.

Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.

Друг обичай, който се спазва в навечерието на Благовец, е почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта.

Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага.