Енергийната сигурност на страната е един от най-важните приоритети за НДСВ. В електроенергийния баланс на страната за 2022 г. 84% от електроенергията е произведена от конвенционални електроцентрали – АЕЦ (33%) и ТЕЦ (51%). От възобновяеми енергийни източници е получена 16% от електроенергията. В същото време конвенционалните електроцентрали съставляват само 59% от инсталираната мощност в страната, а останалите 41% са инсталирани мощности, разчитащи на възобновяеми източници. Всички конвенционални мощности са изградени преди 1989 година, като на някои от тях е извършена основна модернизация и реконструкция след споменатата година. Това наследство прави в момента България да е нетен износител на електроенергия.

Потреблението на електроенергия за 2022 г. е 38 000 TWh и всички прогнози предвиждат то бавно да се повишава през следващите десетилетия. Ако се премине към интензивно електрифициране на транспорта, може да се очаква бързо повишаване на електропотреблението.

Общоевропейските инициативи за намаляване на въглеродните емисии, известни като зелен пакт, предвиждат пълна декарбонизация до 2050 г., което означава затваряне на всички ТЕЦ. Според българския „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030, с хоризонт 2050 г.“ затварянето на важни ТЕЦ трябва да стане значително по-рано.

Развитието на българската енергетика трябва да гарантира:

• Поддържане на стабилна и надеждна електроенергийна система;
• Сигурност на доставките на енергия и пълно енергийно обезпечаване на икономическото развитие на страната;
• Енергийна независимост;
• Минимизиране на екологичните последици и пълно предотвратяване на възможни екологични катастрофи;
• Поносима социална тежест върху населението; 

Стратегически направления:

• Внимателен анализ на икономическите параметри на всички възможности за инвестиции и консервативно управление на обществения финансов ресурс;
• Всестранно насърчаване на частните инвестиции в енергетиката;
• Максимално оползотворяване на наличния възобновяем енергиен ресурс;
• Изграждане на енергийни мощности по класически технологии при доказана икономическа изгода на проектите;
• Пълно възстановяване на старите и изграждане на значителни нови акумулиращи мощности;
• Политически усилия за подобряване на параметрите по прехода към нова електроенергетика.

В обозримо бъдеще – следващите 30 години, европейското общество, от което е част и България, няма да е в състояние да задоволи своите енергийни нужди изцяло от ВЕИ. Налице е техническа необходимост от големи генериращи мощности, работещи по класически технологии.

От НДСВ ще работят за:

• Намаляване на ролята на държавата като инвеститор и засилване ролята й на регулатор в енергийните инвестиции;
• Постигане на икономическа ефективност от инвестиционните проекти в енергетиката, а не да се разделят според вида на енергийният ресурс;
• Държавата да излезе от ролята си на единствен субект, грижещ се за устойчивостта на електроенергийната система и да вмени такива задължения на всеки инвеститор в енергийни проекти.

В България социалният аспект на енергийната политика е от особена важност, заради наличието на голяма група от населението с относително ниски доходи. Инвестирането на обществени средства трябва да се съсредоточи в проекти със социален ефект.

Необходимо е максимално подпомагане на изграждането на мощности за самозадоволяване с електроенергия на битовите потребители и максимално насърчаване на населението да участва като производител в общия енергиен баланс с малки и разпределени по територията възобновяеми централи.

Държавата може да подпомогне разрешаването на техническите проблеми, свързани с управлението и експлоатацията на такива малки разпределени генератори. Това ще има голям социален ефект, който във времето ще премине в икономически.

В момента проблемът със справедливото разпределение на енергийните ресурси се решава чрез дотиране на електроенергията за битово потребление. Дотирането е механизъм, който не може да се прилага дълготрайно и изграждането на малки разпределени централи е една възможна алтернатива.

НДСВ ще работи за поддържане на ред и сигурност на пазара на електроенергия и за свободен достъп до него. Това ще бъде достатъчно частните инвеститори да осигурят сами значителни нови мощности.

Държавното управление трябва да осигури абсолютна защита на природните дадености на държавата. По същество енергетиката не се конкурира с екологията. При твърди правила и липса на изключения може да се гарантира съхранението на обработваемата земя и дивата природа едновременно с развитието на електроенергетиката.

В България социалният аспект на енергийната политика е от особена важност, заради наличието на голяма група от населението с относително ниски доходи. Инвестирането на обществени средства трябва да се съсредоточи в проекти със социален ефект.

Пазарните механизми следва да бъдат използвани максимално и при осигуряване на устойчивост на енергийната система. Производителите генерират електроенергия, само когато има на кого да я продават, затова държавата трябва да бъде особено внимателна при сключване на дългосрочни договори с преференциални цени и задължения за изкупуване на енергия.

Енергетиката ще се развива в силно променлива среда. По всичко личи, че ще се променят не само технологиите за генериране на енергия, но и финансовите условия, определящи нейното производство и търговия. Възможни са промени и в международните споразумения, които влияят на сектора. В такава ситуация е много важно държавата да разчита на собствени прогнози и оценки.  Държавното управление трябва да започне да използва за тази цел научния ресурс, с който нацията разполага.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Платена публикация