„Въпросът ми е във връзка с директивата на ЕП и Съвета относно адекватните минимални работни заплати в ЕС. Както ви е известно, Европейската комисия за първи път предложи тази директива през октомври 20-та година, като част от ангажимента си за по-социална Европа. След продължителни преговори в ЕП и между правителствата на държавите членки през юни, тази година беше договорена окончателен текст, а на 4-ти октомври 22-ра година министрите на от ЕС я одобриха.“ Това заяви народният представител от „БСП за България“ Георги Гьоков от парламентарната трибуна в питане към вицепремиера Лазар Лазаров.

Социалистът посочи, че въпросната директива на ЕС изисква от държавите членки да въведат процеси, които да гарантиран адекватността на минималната работна заплата и също така обхваща колективното договаряне. „Изисква държавите членки да изготвят национални планове за действие за увеличаване на покритието на работната сила с колективно договаряне, ако то е под 80%. В тази връзка на 10 август тази година от медиите беше оповестена следната информация с ефект на новина: “Министерството на труда и социалната политика в рамките на служебното правителство на Гълъб Донев ще предложи минимална заплата за следващата година да бъде 770 лева.“ Това обяви Лазар Лазаров на пресконференция за представяне на приоритетите на Министерството в мандата на служебното правителство. В края на октомври плановете на служебното правителство вече са други. Да няма повишение на минималната работна заплата. Нейното замразяване става категорично ясно от внесен от това правителство законопроект за продължаване на действието на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на България за 22-ра година, както и този за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на НЗОК. В тази връзка възниква един обществено интересен въпрос. Какво доведе до този обрат?“, попита Гьоков.

„Разбира се, актуални са и въпросите като дали 770 или 710 лв. минимална работна заплата е 50% от последната средна за страната? Отразяват ли тези 710 лв. реалността, покупателната способност на хората, инфлацията, жизненото равнище и всички останали показатели, които трябва да се вземат предвид при определянето на минималната работна заплата? Справедливо ли е служебното правителство да остави българските работници и служители да мизерстват във времена на криза с минимална работна заплата от предходната година 710 лева? Тъй като в България покритието на работната сила с колективното договаряне е значително под 80% - около 28%, стартирахте ли изготвяне на Националния план за действие за увеличаването му? Иначе за директивата ни е ясно – ще въртим, ще опитваме да я заобикаляме и накрая ще се съобразим с нея“, заяви той за позицията на социалистите относно минималната работна заплата за 23-та г. и добави, че БСП са категорично против тя да е толкова ниска при положение, че средната вече е 1700 лева.

Народният представител обясни, че от БСП предлагат законова промяна, която да задължи служебното правителство да определи нов размер на минималната работна заплата в съответствие с директивата. „В публичното пространство излезе точно това, че служебното правителство ще предложи минимална работна заплата 770 лева. Всички в тази зала знаят за директивата пък и българското общество доста научи за нея. Обществено интересно е минималната работна заплата да се определя по някакъв механизъм. Служебното правителство е в конфликт с тази директива“, обобщи той.

„Няма кой да ви остави така със старата минимална работна заплата. Като чувам посланията на различните парламентарни групи, има съгласие по този въпрос. Надявам се по-бързо да разгледаме тази наша законова инициатива и да влезе в сила това задължение. Защото в публичното пространство се говори, че в задълженията на служебното правителство е да определя минималната работна заплата, а не Народното събрание. Ние сме намерили начин да задължим МС да си свърши работата адекватно. Аз не получих отговор на конкретните въпроси, които зададох“, каза в заключение Георги Гьоков.