От ПП „Възраждане“ изразяват своето категорично несъгласие с решението на Министерски съвет да предостави площ в размер на 155.75 кв. км. на територията на Област Стара Загора на частен инвеститор за проучване и промишлен добив на злато и метални полезни изкопаеми.

„Разрешението на Министъра на енергетиката, Теменужка Петкова, е в сила от 13 декември 2019 г., №524, обнародвано в „Държавен вестник”, брой 6 от 21 януари 2020 г., стр. 110. Според него ĸoмпaниятa щe влoжи зa cpoĸ oт 3 гoдини минимyм 470 000 щaтcĸи дoлapа в пpoyчвaтeлни дeйнocти. Границите на площта, „Свети Никола“, определена с гранични точки, съгласно приложението, обхваща следните райони: община Стара Загора - с. Пъстрово; община Казанлък – с. Бузовград, с. Горно Черковище и с. Средногорово; община Павел баня – с. Турия; община Братя Даскалови – с. Славянин и с. Горно Ново село“, се казва в позицията на „Възраждане“.

Причините, поради които „Възраждане“ е против проучването и добива на подземни богатства на територията на област Стара Загора.

1. Възлагането на концесия, според разпоредбите в Закона за концесиите в сила от 01.02.2018 г., би следвало да се извърши при спазване на принципите на публичност и прозрачност. Според Чл. 36 от същия закон, част от органите, които имат функции по стратегическото развитие, планирането, мониторинга, управлението и контрола в областта на концесиите, са общинските съвети и кметовете на общини. Ние питаме, защо към днешна дата не сме чули изявление от кметовете на засегнатите общини и защо информацията не е стигнала до общинските съветници и гражданите? Спазени ли са принципите на публичност и прозрачност?

В чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България е записано, че “подземните богатства са изключителна държавна собственост”, а според ал. 6 трябва да се „управляват в интерес на гражданите и обществото“. По наше мнение това по никакъв начин не е спазено при настоящите условия. В «Държавен вестник», бр. 46 от 12.06.2007 г. е публикувана методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за метални полезни изкопаеми, което при всички положения не е повече от 2% от стойността на добитата руда и то, заплатени при постигнати поне 60% рентабилност. Според нас от Възраждане, тези конституционни такси не защитават националния интерес на България.

2. Проучванията и добива на злато и ценни метали носят риск от замърсяване на околната среда и неблагоприятна промяна на релефа. Технологичният процес за добиване преминава през следните основни етапи: добив на руда; трошене и смилане на рудата, гравитационно обогатяване; депониране на минни отпадъци.

Експлоатацията на участъка ще се извършва по открит способ с пробиване и взривяване, последвано от изземване на добитата маса. Следва процес на многоетапно гравитационно обогатяване на добитата руда, който най-рентабилно се извършва чрез процеса на флотация, при който се използват силно опасните реактиви дитиофосфат и меден сулфат, както и средно опасните химически вещества калиев амилов ксантогенат и пенообразувател.

Съхраняването на отпадъците става чрез изграждането на хвостохранилище. Това крие определени рискове. Примерно, според оценката на риска за замърсяване по поречието на р. Тополница от хвостохранилище „Чавдар” на „Дънди прешъс металс” се просмукват в подпочвените води, кисели води, утайки и инфилтрати, богати на арсен и тежки метали. Данните са от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“, София.

Риск съществува и от замърсяване на атмосферния въздух с фини прахови частици от изкопните действия; намаляване на биологичното разнообразие на растителния и животински свят; замърсяване на обработваеми земи; промяна на ландшафта - въздействие върху геоложката среда чрез промяна на релефа, в резултат на препозициониране на скални маси.

Всички изложени до момента факти, неминуемо ще рефлектират върху местния поминък и досегашната чистота на произвежданите продукти ще бъде поставена в опасност, както и ще намали конкурентноспособността на производителите. Това засяга производството на розово и лавандулово масло, от които се възползват българските фармацефтична и козметична промишленост; пчеларството и животновъдството. Районът е богат с лечебни минерални извори и поради опасностите от замърсяване ще бъде застрашен балнеоложкия туризъм, напр. Старозагорски минерални бани, Павел баня, с.Овощник (Казанлъшко)“.

От „Възраждане“ считат, че е редно гражданите на съответните общини от област Стара Загора да бъдат детайлно запознати от органите на местната власт с плановете на чуждестранния инвеститор и да бъдат обсъдени сериозните рискове, които крие неговото инвестиционно намерение. На основание чл. 41, ал.1 от Закона за подземните богатства Община Казанлък изпълни своето задължение да обяви на сайта си Разрешението на Министъра на Енергетиката, но до този момент от казанлъшката администрация и Общински съвет не са предприети никакви действия важната информация за посоката на развитие на региона да стане публично известна на широката общественост. Община Стара Загора все още не е публикувала обявлението на Решението, казват от партията.

От там допълват, че стратегическите решения за развитие на регионите трябва задължително да бъдат подлагани на публично обсъждане и в никакъв случай не бива да бъде допускано те да противоречат на интересите на гражданите. Според тях е необходимо да има национално обединие за защита на природните богатства на България и те ще се противопоставят категорично на опитите на управляващия режим да позволи на чужди компании на безценица да експлоатират и унищожават богатите български земи. При липса на чуваемост, прозрачност и ангажираност от страна на институциите за опасностите, съпътстващи инвестиционните намерения на канадската компания на територията на област Стара Загора, са готови да инициираме местни референдуми и подписки и да организират протести.