Интересен сблъсък на характери и гледни точки предполага съставът на международното жури, което ще оценява качествата на филмите от конкурсната програма на „Златната липа“ 2022. В него влизат петима утвърдени творци от различни европейски държави – България, Унгария, Латвия, Великобритания и Сърбия.

Начело на журито застава именитият режисьор, карикатурист, аниматор, сценограф и художник проф. Анри Кулев.

Той е режисьор на 7 игрални, 50 анимационни и 15 документални филма.

Също така е бил жури на много международни фестивали. Продуцент е на над 40 игрални, документални и анимационни филма. Прави документални филми за Йълдъз Ибрахимова, Ибрям Хапазов / Иво Папазов – Ибряма, Самир Куртов, за Алжир. Сред другите известни филми на Кулев са комедията по сценарий на Станислав Стратиев – „Врабците през октомври“, анимацията „Парцалът“, филмите „Цахес“ „Госпожа Динозавър“, „Бащата на яйцето“, „Смъртта на заека“.

В програмата на „Златната липа“ 2022 Анри Кулев ще представи последния си игрален филм „Имало една война“ (2019). По програма филмът ще се прожектира на 29 май от 19:00 часа в голямата зала на Държавна опера – Стара Загора и на 1 юни от 21:00 часа в Културен център „Стара Загора“.

Проф. Анри Кулев е носител на много награди за творчеството си. Последната е от тази година - награда за цялостно творчество на кино фестивала Монстра – Лисабон, Португалия

Той е почетен гражданин на София и носител на всички престижни национални кино награди  – Златна роза, Златен ритон, Златен клас и много международни – от Чикаго, Оберхаузен, Краков, Москва и други.

Кристина Грошан е кинематографист от Унгария. Грошан се занимава с визуални изкуства, като творчеството ѝ акцентира върху късометражното кино. Нейната многократно награждавана късометражна лента „Ваканция на морето“ (Holiday at the Seaside) е разпространена в различни държави, а съвсем скоро направи дебюта си онлайн с повече от милион гледания.

Дебютният ѝ игрален филм „За кои неща си заслужава да плачеш“ е излъчен за първи път през 2021 г. в Сараевския фимов фестивал, а сега възможност да го гледат ще имат и почитателите на „Златната липа“. По програма филмът ще бъде представен от Кристина Грошан на 29 май от 19:00 часа в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, а може да бъде гледан и на следващия ден от 11:00 часа в Културен център „Стара Загора“.

В момента Кристина работи по постпродукцията на нейния втори пълнометражен филм „Обикновени провали“ (Ordinary Failures), който е копродукция между Чехия, Унгария, Италия и Словакия.

Третият член в международното жури на „Златната липа“ идва от Латвия. Матис Кажа е само на 27 години, но вече е известен продуцент, режисьор и писател. Той има бакалавърска степен в специалносттa „Кино и Телевизия“ от нюйоркската школа по изкуства „Тиш“, притежава магистърска степен в областта на аудиовизуалните и изпълнителски изкуства от Латвийската академия на културата.

Матис Кажа също ще представи свой филм в извънконкурсната програма на „Златната липа“. Това е уестърна „Дивият Изток“ (2021), за който авторът ще разкаже лично при премиерата му на 30 май от 19:00 часа в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“.

Продукциите на Матис често съчетават елементи на театър и кино и част от тях съдържат продължителни кадри, което цели да създаде усещане за потапяне в историята, отвъд киното.

В момента Матис Кажа продуцира латвийско-италианската копродукция „Сестри“ (Sisters) и „Поток“ (Flow) – втория анимиран филм от спечелилия награда „Анъси“ на режисьора Гинтс Зилбалодис.

Четвъртият член на тазгодишното жури ще бъде авторитетният продуцент, композитор, писател и сценарист от Великобритания Фиона Хау. Тя е продуцент и композитор на D-трилогията от игрални филми на Гарет Джоунс – „Желание“ /Desire/, „Наслада“/Delight/ и „Делириум“/Delirium/.

Превид това, че Фиона е завършила музика и литература, тя е привлечена от истории, които включват трансформативната сила на музиката. Тя издава своя дебютен албум на певци и автори на песни „Творчество на русалката“ през януари 2016 г. и в момента записва албума „Лудост, смърт или поезия“.

След дълги години работа в областта на телевизионната и филмова продукция в Би Би Си, като редактор на сценарии и продуцент на разработка в ITV и като писател за немски, френски и британски телевизии, нейните писателски заслуги включват „Медици за Гранада“, оригиналния RTL сериал ‚“Отворено в неделя“, телевизионните филми „Подарък от живота“ (FR2) и “ Не и без теб“ (DF).

Фиона също така води майсторски класове по сценарий и продуцентство в цяла Европа, включително и програмата за обучение на „Сенарио“ наречена „Вавилон“, на която е и съосновател.

Петият члет на журито идва от съседна Сърбия и се казва Стеван Филипович. Той е режисьор, сценарист и преподавател.

Първият игрален филм, режисиран от Стеван Филипович е „Шейтанов воин“ (2006). Лентата комбинира елементи от филмовите жанрове на 80-те и от съвременното кино, което допада на кинокритици и любители на киното. Филмът се излъчва на множество фестивали в Сърбия и по света, като печели Гран При във фестивала Гросман за фентъзи филми в Словения през 2006.

Следващият му филм „Кожодерство“ (2010) е политическа драма относно едни от крайно десните хулигани в Сърбия и става хит по кината същата година. Печели две големи награди на сръбски фестивали и е излъчван на повече от 20 международни. Филмът става лице на кампанията срещу насилието и фашистките действия в Сърбия.

Стеван е също така редактор на филма на Мая Милош наречен „Клип“, който печели наградата Тигър от Филмовия фестивал в Ротердам през 2012. Стеван освен това е ко-сценарист с Миряна Каранович по филма „Добра жена“, който дебютира на престижния фестивал Сънданс.

„До мен“ е третият игрален филм, който той режисира. Той печели наградата Златна Арена за най-добър филм в международната програма. Неговият следващ филм е „Сърцето на мрака“ (копродукция между Сърбия-Франция-Белгия), като копродуцент е Жасмина Калей.

В момента Стеван също така разработва сценарии за филм наречен „Синьо съкровище“ с британския писател Бен Окрънт.

Стеван има стаж като професор по редакторство и визуални ефекти в Академията по изкуствата в Белград.