Тракийският университет стъпи на Антарктида в лицето на доц. Развигор Дърленски, като участник от 30-тата Българска Антарктическа експедиция. Доц. Дърленски изпрати снимки с логото пред базата на България на остров Ливингстън, Антарктида, Св. Климент Охридски. Той е преподавател в Медицинския факултет, а основната му научна задача на белия континент е във връзка с проучвания, свързани с влиянието на климатичните условия върху кожата.

Защо участвате в експедицията?

Участието ми в 30-та юбилейна Българска Антарктическа експедиция е във връзка с продължаване на проучванията на нашия екип върху физиологията на кожата и нейната адаптация към специфичните антарктически климатични условия. Заедно с моя колега и приятел д-р Иван Богданов от АСК УМБАЛ Токуда имаме възможност да разширим познанията за адаптацията на кожния микробиом в белия континент.

 Имате ли конкретна научна задача, която трябва да изпълните там?

Предходните ни данни показаха, че при по-продължителен престой в Антарктида, кожната бариерна функция отслабва, появяват се едва инструментално доловими белези на възпаление на кожата (еритем), както и увеличение на съдържанието на пигмента меланин в кожата. Последното има значение за защита спрямо ултравиолетовите лъчи – механизъм наблюдават дори при безгръбначни животни и растения в Антарктида. По този въпрос работят успоредно с нас колеги биолози.

Ето защо тази година, на базата на спечелено финансиране по Националната програма за полярни изследвания и с помощта на Българския антарктически институт и Националния център за полярни изследвания, на които сме признателни за логистичната и морална подкрепа, ще обследваме адаптацията на кожния микробиом в белия континент.

Още една екзотична идея е да проведем изследване на различни функционални изследвания на кожата на открито, под откритото антарктическо небе. Тези експерименти са новаторски в световен мащаб.      

Колко дни и с какво пътувахте до там?

Самото пътуване до тук е приключение и отне 14 дни, от които 10 бяхме подложени на задължителна здравна карантина в Пунта Аренас, Чили. Това е задължително изискване за всички, пътуващи за Антарктида. При пътуването открихме много неща за себе си, както и се запознахме помежду си с научния и логистичен екип на експедицията. Родиха се идеи за нови, интердисциплинарни, научни проекти. 

Кои са другите участници и колко са?

В момента в българската база „Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън сме 14 души-българи, между които учените геолози д-р Велев и д-р Методиев, биолога- д-р Весела Евтимова, сеизмологът д-р Гергана Георгиева, молекулярния биолог – доц. Димов, както и моят колега невролог - д-р Нейков, който проучва съня в Антарктика.

Какво изпитахте, когато пристигнахте пред базата на България?

Вълнуващо е да посетиш нещо, в което струи българщина, отдалечено на 14 000 км от родината. На брега бяхме посрещнати от командира на базата Олег Василев и неговия екип с хляб, сол и мед. Слушал съм и съм гледал много филми за Антарктида, но нищо не може да се сравни с емоцията и вълненията, които човек изпитва при среща с тези неземни пейзажи, ландшафт, флора и фауна. Осъзнавам, че имам невероятен шанс да съм един от малцината, имали възможност да се докоснат до това сравнително девствено от човешка дейност място. Това е сбъдване на една детска приключенска мечта.

Имате ли послание до Тракийския университет от далечна Антарктида?

Пожелавам на целия състав на нашия университет да са здрави, особено в тези тежки за страната времена. Нека не спират да мечтаят, да се целят високо и да не спират да си задават въпроси, защото любопитството движи науката напред.

 Кога да очакваме Вашето завръщане?

Тук точни планове се правят условно- зависими сме от климатичните условия, вълненията на морето, логистичната организация. Няма пристан, на който да акостира кораб или летище. Ако всичко върви по план, се очаква да се завърнем в родината около 20 февруари.