На 28 февруари от 19.00 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще се състои първият симфоничен концерт от цикъла „Българските виртуози от световните сцени“. Специален гост и участник в концерта е световно признатият български пианист Людмил Ангелов, който ще изпълни заедно с Оркестъра на Старозагорската опера знаменития Втори клавирен концерт на Сергей Рахманинов. Диригент на концерта е маестро Ивайло Кринчев, който обогатява концертната програмата с още два истински бисери на световното симфонично творчество. В първата част на концерта публиката ще има възможността да се наслади на симфоничната поема „Прелюдии“ от Ференц Лист и на увертюрата-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

СИЛНО ВЪЗДЕЙСТВАЩАТА ТВОРБА ОТ ФЕРЕНЦ ЛИСТ В КОНЦЕРТА НА 28 ФЕВРУАРИ

Първата творба от концертната програма е на Ференц Лист – създател на нов жанр в симфоничната музика – симфонична поема. Това е оркестрово произведение от едно цяло, в съответствие с романтичната идея за синтезиране на изкуство, позволяващо разнообразие от програмни източници (литература, живопис, по-рядко философия или история).

12 от 13-те симфонични поеми на Лист датират от разцвета на неговото творчество - т.нар. ваймарски период (1848-1861), когато композиторът е режисьор и диригент на придворния театър на Ваймар. Кръгът от образи, въплътени в неговите симфонични поеми, е много широк. Сред разнообразието от теми ясно се открояват философски проблеми:

• за смисъла на човешкия живот - „Прелюдии”, „Хамлет”, „Прометей”, „Плач за героите”;

• за съдбата на художника и целта на изкуството - „Тасо”, „Орфей”, „Мазепа”;

• за съдбата на народите и на цялото човечество - „Унгария“, „Битката при хуните“, „Какво се чува на планината“.

„Прелюдии“ е третата симфонична поема на Лист. Името и програмата му са заимствани от композитора от едноименното стихотворение от френския поет Ламартин. Лист значително се отклонява от основната идея на поемата, посветена на мислите за преходността на човешкото съществуване. Той създава музика, пълна с героичен, утвърждаващ живота патос.

Героизацията на лирическите образи логично води до върха на цялото произведение - мощно представяне на основната тема, която се превръща в героичен апотеоз на поемата.