Специалният юбилеен брой на списанието „Наше минало" излезе от печат по повод 100-годишнината на Димитър Данаилов – Моряка. Изданието се реализира с подкрепата на Община Чирпан, Къща музей „Пейо К. Яворов" и Фондация „Яворов".

„Той разказваше с толкова любов за Яворов, той бе ангел-хранител на Яворовия дух. Димитър Данаилов обичаше свободата, родината, родния край и Чирпан, ценеше и дребните на пръв поглед незабележими неща от делника. Той е от хората, които няма как да бъдат забравени, защото, макар и приведен над бастуна си, ръстът на неговия поетичен облик се извисява и днес над Чирпан и България с дълбокочовешките си нравствени послания и търсения. И ако днес поетът можеше да отвори очи, те отново щяха да търсят изконната вяра в доброто, красотата и любовта. Вярата в човека и силата на неговия съзидателен дух изпълват със светлина пространството, през което Моряка премина през своята „незаключена врата" и завинаги остана в сърцата ни...", пише кметът Ивайло Крачолов в обръщение към читателите на 33-ия брой на списанието за история, изкуство и култура. 

Благодарение на Крачолов изданието възстановява своя печат, както и преди години, същевременно той е бил и един от неговите главни редактори, когато е ръководил Историческия музей в Чирпан. Днес редколегията е в състав Златина Колева - гл. редактор, редакционен съвет: Тодор Иванов, Делиана Начева, Трифон Митев и Михаела Начева, фотографи са Георги Иванов и Георги Василев.

Още на първите му страници са спомените за детството, ученическите, студентските и учителските години, за признателността му към делото на Яворов, за първата му стихосбирка „Милиони гълъби" и интересни истории, поднесени от сестра му Людмила Данаилова – Присадашка. „Всеки срещал се с него носи в сърцето си и словото за Яворов. За брат ми напълно са валидни думите на големия български актьор Иван Димов: „Ако имах два живота, отново бих ги изживял така". Той беше свързан с хората и живееше с тях. Обичаше силно родния си град и до края на живота си остана да живее в него и не го замени с друг. И до днес звучат в ушите ни словата му, които ни карат да се замисляме и да дадем отговор пред себе си: как живея, какво съм създал за другите, с какво съм помогнал на хората да станат по-добри и човечни?", разсъждава Людмила Данаилова. По думите й главната задача, която си е поставил като уредник на музея, бе да помогне Яворов да заеме нужното място на поет и творец в нашата литература, и творчеството му да проникне в други страни и бъде високо оценено и признато.

Димитър Данаилов е забележителен уредник на Къща музей „Пейо Яворов", един от изявените дейци на музейното дело в България. "Неразгадана вселена е Димитър Данаилов. За всички, които го знаем и обичаме. И за тези, които сега узнават за него – това е едно от хубавите неща, които човек може да научи на този свят. Като неговите стихове за милиони гълъби, за лунния кладенец или чирпанската кама.  В Книгата на посетителите в музея ще  срещнем световни имена и общуването  на Димитър Данаилов с тези хора е едно  от най-големите му богатства. Димитър Данаилов е чирпанец, който не иска да напусне Чирпан. Нито по-големите възможности на столицата, нито  увещанията на Георги Джагаров и Павел  Матев, нито съблазните, които му предлага тогавашния Съюз на българските  писатели не успяват да го склонят. Той  остава в малкия град, в Яворовия дом, в  чирпанския ресторант и при любимата си  скамейка в парка. Той и сега е при нас", заключава общественикът, поет и издател Трифон Митев, посветил стихове на Моряка.

„Моята „теория на вдъхновението" е много проста. Усетя трепета на внезапен повей над главата си, чуя бодър поздрав на приятел, срещна добрия поглед на старец, чуя детски смях... и вдъхновението идва. Самото чувство определя ритмическата стъпка, музиката на стиха, образите. Получава се нещо като полет на птица, някакво красиво замайване от висина и простор. Тогава най-лесно се пише и най-често идва сполуката, но поводът трябва да бъде винаги конкретен и силно изживян. Измисленото стихотворение не струва пет пари и съвестният автор сам го хвърля в коша, спестява унижението си пред редактора, който също може да направи това. Трябва да призная, че съм унищожил много повече стихотворения от ония, които още седят в моите папки или са вече отпечатани", припомнят думите на Моряка редакторите.

Чирпанското минало оживява на 72 страници в 300 броя тираж. „Книгите са няколко след смъртта на Моряка, решихме списанието да събере същностните маркери за живота и делото му. Амбицията ни е чрез изданието големите и значими личности на Чирпан да не останат в нашето минало и настояще, а и в бъдещето", подчерта Тодор Иванов - председател на Фондация „Яворов".

Автори на статии, спомени, версии, фрагменти, разкази, интервюта и др. в  списанието са  Йордан Стоев, Теофана Митрова, Ангел Колев, Димитър Михайлов, Георги Янев, Таньо Клисуров, Виолета Христова, Нина Маринова, Недялка Трендафилова,  Михо Грозев, Керка Хубенова и Трифон Митев. Корицата е илюстрирана с „Посвещение – на Димитър Данаилов с любов", картина от Димитър Киров. Печатът е на "Издателско ателие Аб". 

Списанието ще бъде  представено на 14 януари в програмата на Яворовите януарски дни.