С панихида на гроба на блаженопочиналия митрополит Методий Кусев отбелязаха 99 години от кончината му. Преди нея, Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан и свещенослужители от епархията отслужиха Заупокойна св. Литургия в храм „Св. Вмчк Теодор Тирон". „Нека примерът на будителите ни вдъхновява за истински християнски живот и за отстояване на вярата ни. Нека днес отново изпросим тяхното застъпничество пред Бога, та те със своите молитви да изпросят за нас Божията милост и благодат.", каза в словото си владиката.

Биографична справка:

Митрополит Методий е роден през 1838 г. в град Прилеп, Македония, под светското име Тодор Йовчев Кусев, като шесто дете в семейството на българите Йовчо и Екатерина. Основното си образование получава в Алилодидактическото училище, а прогимназиалното – в "Елиникон схолион" в родния Прилеп. По-късно завършва Духовната семинария в Киев, а през 1888–1892 г., като стипендиант на Троянския манастир "Успение Богородично" и Духовната академия в Санкт Петербург. През 1871 г. е избран за представител на Битолската епархия на Първия църковно-народен събор, проведен в Цариград с цел приемане на Екзархийския устав и избор на духовен глава на независимата вече Българска църква. На 4 април 1873 г. приема монашество в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, а на 24 ноември същата година е ръкоположен в архимандритски чин и назначен за протосингел на Пловдивската митрополия, на която длъжност остава до 1880 година. През 1876 г. архимандрит Методий събира подробни сведения за жестокостите, извършени от турците при потушаване на Априлското въстание. На 16 май 1876 г. той заминава заедно с Пловдивския митрополит Панарет за Цариград и на организираното събрание в Роберт колеж излага събраните доказателства за трагедията на българския народ пред директора на колежа д-р Уошбърн, известния мисионер Лонг, кореспондента на в. "Дейли нюз" Пиърс и други представители на европейските страни. Тази инициатива, както и изпращането на Марко Балабанов и Драган Цанков в Европа със същата цел провокират общественото мнение в редица страни на Стария континент и създават предпоставки за свикването на Цариградската посланическа конференция за решаване на "българския въпрос". От 1880 до 1886 година архимандрит Методий изпълнява своя църковен дълг като протосингел на Екзарх Йосиф I в Цариград. През този период той оказва активно съдействие за откриването на много български училища и утвърждаване на просветното дело в Македония и Одринско. На 28 септември 1892 г. в Цариград е открита Българската духовна семинария. За пръв ректор на семинарията е назначен архимандрит Методий Кусев. Той поема управлението й на 7 октомври 1892 г. и работи на тази длъжност до началото на 1894 година. На 24 април 1894 г. архимандрит Методий е въведен в епископски сан с титлата "Велички". В историята на Българската православна църква диоцезът на Величката епархия е бил поверен за обгрижване на първия български епископ, който е служил на български език - св. Климент Охридски в 893 г. На 14 юли 1896 г. с пълно мнозинство Св. Синод на Българската православна църква избира Величкия епископ Методий Кусев за каноничен митрополит на Богохранимата Старозагорска епархия. На 28 февруари 1895 г. митрополит Методий собственоръчно засажда първите фиданки и полага основите на уникалния "лесопарк Аязмото" в Стара Загора. През 1896 г. той създава и Старозагорския благотворителен комитет "Св. Йоан Милостиви". На 15 септември 1902 г. митрополит Методий освещава храм-паметника "Св. Рождество Христово" при град Шипка. Жизнения си път митрополит Методий Кусев завършва на 1 ноември 1922 година. Опелото се извършва в храм "Св. Богородица" в Стара Загора, след което тленните му останки са пренесени във вечното му жилище - до построения от него параклис "Св. Теодор Тирон", под върха на "Аязмото".