На  12 февруари от 19.00 часа балетната трупа на Държавна опера-Стара Загора ще представи спектакъла „Гето“ на световно известния италиански хореограф Марио Пиаца. Изцяло екип на Старозагорската опера е ангажиран в новата постановка на хитовия спектакъл: сценографията е на художника Тодор Демеров, а костюмите са дело на Мария Христова. В спектакъла участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора. Солистичният състав е превъзходен: примата на Старозагорския балет Анелия Димитрова, младите и талантливи Ромина Славова, Томоки Ишиго, Паскуале Казиели.

Като оптимист по природа и космополит определя себе си италианският хореограф Марио Пиаца, който избра балета на Старозагорската опера, за да постави за втори път на българска сцена своя уникален танцов спектакъл “Гето”. “Защото това е страната, в която е извършен безпрецедентен акт на хуманност за спасението на хиляди хора. Идеята на “Гето” е, че човек се затваря в различни видове гета – от онова, което е свързано с религия, раса и етническа принадлежност до гетото на елита, на собствената интелектуалност и емоционалност, а напоследък най-непреодолими са виртуалните самоограничения. Границите им могат да бъдат прекрачени само чрез съзидателната енергия.” Гетото е въпрос на душевна нагласа и преодоляването му е свързано със състоянието на духа.

Балетът е разположен в три сцени. Първата – Еврейската сватба представя главните действащи лица – младоженците (Той и Тя), Главният равин, както и няколко различни ансамблови групи – четири млади двойки – момчета и момичета, женски кордебалет и група на уважаваните възрастни евреи. Създава се усещането за едно патриархално общество, където за всички има място и всички са добре дошли. Но не за дълго. Балетът не търси точна повествователност, а провокира асоциации. Мъжете свалят ризите си и тръгват в неизвестна посока. Жените остават сами.Пластичните фигурни композиции напомнят Стената на плача, камарите от трупове в газовите камери, страданията от самотата и липсата на общността. Третата част възстановява прекъснатата сватба. Основен двигател на действието е Главният равин, който загръща солиста в изоставената му риза и го връща обратно в изоставения бащин дом, в общността, където винаги е добре приет. Символичният образ на Душата (еврейската душа) извежда балетния спектакъл в сферата на метафората и обобщенията – на съхранената духовност и продължението на живота.