Два са възможните варианти за комплекса „Марица Изток“ – да продължи да съществува или да бъде закрит. Това обаче изцяло зависи от избирателите, защото те решават кого да подкрепят и кой да управлява. Това коментира в Стара Загора лидерът на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов.

„Два изхода имаше и за четирите блока на АЕЦ „Козлодуй“ и за построяването на АЕЦ „Белене“. Но българските политици се подчиниха на интересите на Брюксел, вместо на тези на собствената си страна. Затова сега страната ни няма нито блокове в Козлодуй, нито втора ядрена мощност. Същото ще се случи и с „Марица Изток“, ако на 11 юли хората изберат тези, които вече открито заявяват, че са за закриването на комплекса, тези, които обещават газов хъб, по който ще тече руска газ, идваща от Турция, вместо да осъществят проект, защитаващ интересите на България“, категоричен е Каракчанов. 

„Някогашните политици са правели така, че всяко българско дете да има достъп до образование, без да го питат има ли документи за произход, както е сега. То е имало право да постъпи в българската армия, да постъпи във военно училище, да направи кариера. Тогавашната държава е отделяла ресурс и е имала отношение за запазване на българщината. Сега чакаме някой от Брюксел или от някое посолство да ни каже какво да правим. Сега не защитаваме националните си интереси, защото нямаме самочувствие. Тогавашните политици поне са знаели какво искат да направят. Били са корумпирани, но са били просветени, повечето завършили в Европа. Имали са ясна кауза какво искат да постигнат и в нейно име са жертвали времето и кариерата си. Днес обаче никой не преследва национални цели, а личните си болни амбиции. Затова сме на тоя хал", обобщи Каракачанов.

Тази вечер в Регионална библиотека, „Захарий Княжески“ той ще представи двете си книги "Тодор Александров" и "Забравените апостоли на Македония".

"Книгата за Тодор Александров е един опит за негова биография, разбира се, стремил съм се да я напиша малко по-публицистично. Защо Тодор Александров? Това е моят любим герой от българската история, заедно с Левски, който е наша светиня и икона, и на когото подражават всички следващи след него революционери.

Тодор Александров (1881-1924 г.) е сложна личност, активен участник в революционните борби по време на турското управление в Македония. Към 1910 - 1911 г. той е фактор в българския политически живот, с когото се съобразяват както министър-председателят Васил Радославов, така и цар Фердинанд. Малко хора знаят, че поводът за това, България да обяви война на Турция през 1912 г., са репресиите, които турците вършат в градове като Щит, Кочани и Струмица - кланета, насилия, убийства, незаконни арести. Те са следствие от така наречените "магарешки атентати", които извършва ВМРО под ръководството на Тодор Александров. Било е демонстрация на сила - не са свързани с това, да се избиват хора. На самара на магаре слагали динамит с часовников механизъм и го връзвали до джамия или турски полицейски участък или кметство. Взривът създавал паника и страх, като целта била да пишат европейските вестници за проблемите в Македония. Защото както сега, така и тогава европейските, световните Велики сили никога не са се интересували от съдбата на обикновените народи. Зад паравана на "ценностите" те отстояват своите интереси. В началото на ХХ век цяла Европа виждала турските зверства в Македония и Тракия, но по икономически причини - тъй като не им било изгодно да разбутват изгодната им отслабена Османска империя, тъй като печелели от нея страшно много пари от концесии и капитулации, наложени на турската държава, нямали интерес да предприемат радикални мерки. Да предизвика европейското обществено мнение била и целта на неуспешното Илинденско въстание.

Тодор Александров спасява и единствените по онова време въглищни Мини Перник и Бобовдол да не бъдат взети срещу непогасени от българската държава кредити от немската компания "Дисконто Гезелшафт".

Също малко известен факт е, че големият наш поет, чирпанлията Пейо Яворов, е живял основно като революционер. И това умишлено е било изтривано от неговата биография. Яворов е бил отначало съратник на Гоце Делчев и редактор на революционния вестник след смъртта му, както и пръв приятел с Тодор Александров. Известното Яворово стихотворение "Мера според мера" е посветено на Гоце Делчев, а "Заточеници" - на Тодор Александров“, разказа Каракачанов.

В книгата си той е публикувал някои от личните писма между Яворов и Тодор Александров. Двамата обикаляли по Европа, събирали пари и купували оръжие за революционната организация. Тодор Александров е човекът, който крепи Яворов след първия му опит за самоубийство. Назначава човек, който да се грижи за него и му помага със средства. Накрая, при очевидната безизходица, се смилява над него и му дава и револвера, с който Яворов слага край на живота си.

За книгата си "Забравените апостоли на Македония", която започнал да пише преди десетина години, Каракачанов разказа, че е предизвикана от поредната македонска фалшификация на близката ни история. Тогава започнал да събира архивни данни за дейци на ВМРО, родени в Стара България, но станали фактори в революционното движение в Македония. Открил 156 човека - "от воевода нагоре", без да брои хилядите обикновени четници.

"Това са хора, които умишлено се забравят в Скопие, а в България - по някаква конюнктурна причина - нали имаме нови ценности, нови идеали, нови другари, съюзници - и забравяме нашите си герои и идеали", каза Каракачанов. С тази книга той оборва абсурдните твърдения на Скопие, че има две революционни организации, две нации. "Защото няма как 156 българи, родени в Тракия, в Мизия, включително бесарабски българи, да са били ръководители на тази организация, и да са се борили за някаква македонска нация. Те не са били ненормални хора. А в същото време близо 40 македонци, етнически според техните разбирания, ходели да се борят за българите. Абсурдността на тази теза се доказва с имената на тези хора и техните биографии", категоричен е председателят на ВМРО.

В "Забравените апостоли на Македония" са изброени 15 старозагорци, ръководители на революционното движение от края на 19 век до 20-те години на 20 век. Най-видният сред тях е Иван Гарванов - човек с европейско образование, завършил в Германия и станал обикновен учител по физика в Солунската гимназия, а оттам - и революционер. Бил е председател на ВМРО и е председателствал конгреса на организацията на 2 и 3 януари 1903 г. в Солун, когато се взема решение за вдигане на Илинденското въстание. От Старозагорска област сред тези 156 воеводи има 7 чирпанлии и трима казанлъчани.