Разгледах всички вотове на недоверие към правителството. Трябва ни разум, за да не допуснем България да изпадне в ситуацията от 2013 г., защото тогава се водеха преговорите за планиране на условията за новия програмен период. Едно от тях беше, че старозагорските села не могат да участват в директното финансиране. Сега, когато отново се договарят средствата за България, ние отново ще изпаднем в ситуация на боричкане и безвремие. Това заяви пред журналисти в Стара Загора Емил Христов, зам.-председател на Народното събрание по повод предстоящия вот на недоверие.

„Периодът е важен и нека да не правим експерименти. Мисля, че независимите народни представители и депутатите от партия ВОЛЯ разбират това и в петък обявиха, че няма да подкрепят вота”, каза Христов.

Той съобщи че следващия петък ще се проведе разискване за запазването на комплекса „Марица изток”. „Тъй като енергетиката е национален, а не партиен въпрос, водим разговори между парламентарните групи да се обединим около работещи решения. Можем да очакваме решение на Народното събрание да се даде възможност на министъра на енергетиката да работи в посока на защита на националния интерес, без значение от решението на Европейската комисия” – заяви Емил Христов. Той и председателят на Комисията по околна среда и води Ивелина Василева са внесли питане към ресорния министър Емил Димитров по отношение на нерегламентирания внос на отпадъци. Ще инициираме разисквания и ще внесем предложение за поставяне под засилен контрол вносът на отпадъци. „Личният ми въпрос към министъра на околната среда и водите е какво ще правим с тези, които вече са в България, защото и в област Стара Загора съществува този казус”, съобщи Емил Христов и добави, че приветства амбицията на министър Емил Димитров да бъде решителен в борбата си за спазването на законите и екологичните стандарти.

Народният представител Радостин Танев заяви в отговор на журналистически въпрос, че България изнася 10 пъти повече отпадъци отколкото внася. „По темата трябва да се говори внимателно, защото некомпетентни изказвания водят до всяване на несигурност в обществото. Той уточни, че специализираните органи правят проверки колко от отпадъците са предназначени за горене, колко за рециклиране и колко от тях биха довели до вреда за живота и здравето на хората.

Емил Христов представи и два важни законопроекта. Единият е пряко ориентиран към розопроизводители и розопреработватели и собственици на обекти, в които като суровина се използва розово масло. Един месец след публикуването на Закона за розата, Министерството на земеделието, храните и горите ще одобри формулярите, които трябва да използват заинтересованите страни, за да направят регистрация в съответната Областна дирекция „Земеделие”.  Всяка година до 31 юни розопроизводителите трябва да заявят добитите количества и сключените договори. До 31 юли е срокът за заявления на розопреработвателите.

Другият важен законопроект, който предстои да се гледа на второ четене е Законът за ветеринарномедицинската дейност. Новото в него е, че на кметовете и кметските наместници се вменяват допълнителни отговорности. Те са свързани преди всичко с предотвратяването на разпространението на зарази. Tрябва да оказват съдействие и да организират прилагането на мерките, определени от областните щабове.

Народният представител Маноил Манев съобщи, че през седмицата ще бъде внесен законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, касаещи наказанията за непълнолетни извършители на тежки престъпления. Той подчерта, че става въпрос за хора, навършили 16 години. Манев уточни, че се дава възможност съдът да прецени за конкретен случай дали може да не се прилага задължителното по сега действащото законодателство редуциране на присъдата. Маноил Манев съобщи още, че промени в Закона за МВР предвиждат нова Главна дирекция „Жандармерия”, в която да влезе Отрядът за борба с тероризма. Дирекцията ще се занимава и с битовата престъпност, като целта е жандармерията да присъства и в малките населени места.

„В Закона за висшето образование внасям промяна, която касае Картата на висшето образование в България преди да бъде одобрена, да се обсъди с работодателски и синдикални организации, защото бизнесът трябва да диктува от какви професии и специалисти има нужда пазарът на труда”, каза народният представител Радостин Танев.

Предложение за изменение в Закона за висшето образование е внесъл и Емил Христов. „Информираха ме от Асоциацията на университетските болници, че университетите, в които се изучава медицина, много трудно плащат средства на болниците за практическото обучение на студентите. Предложението е медицинските университетите, с решение на академичните съвети, да заплащат 10% от средствата, които се изплащат за обучението на студенти за практическата подготовка в дадена болница”, каза Емил Христов.