Архиерейска заупокойна св. Литургия и панихида в памет на Българския патриарх Кирил (1953-1971 г.) отслужиха в Бачковската света обител. Тази година се навършват 50 г. от кончината на първия Български патриарх след възстановяването на Българската патриаршия на 10 май 1953 г. По традиция паметта му се отбелязва в Бачковския ставропигиален манастир, където се покои тялото му. Панихидата бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, в съслужение с Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий, игумен на Бачковската и Троянската св. обители и други свещенослужители. „Патриарх Кирил е знаел и пътя, и истината, и живота. Следвал е този път неотклонно и неуморно през целия си дълъг и благословен с подвизи живот и сега е в дворите на небесното царство. Днес, обични в Господа братя и сестри, в ушите на всички ни отеква неговия глас, който възпяваше Бога и призоваваше всички към вечността. Сега оглася и Божиите селения. Вечна и блажена да е паметта му!", каза в словото си митрополит Киприан.

Български патриарх и Софийски митрополит †Кирил (1901-1971)

Бъдещият патр. Кирил е роден на 3 януари 1901 г. в София, в семейството на Марко Константинов. Кръщелното му име е Константин. Младият Константин учи в Софийската духовна семинария от 1914 г. до 1918 г.

От 1920 г. до 1925 г. следва богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и в Белград, Загреб и Черновци (дн. в Украйна). В периода на следването си приема монашество, а през 1927 г. защищава докторат и получава степен "доктор по богословие". Бъдещият български патриарх специализира философия в Берлинския университет от 1928 г. до 1930 г. През 1936 г. е ръкоположен за Стобийски епископ. От 1938 г. той започва да изпълнява своите задължения като главен секретар на Св. Синод. Скоро след това е ръкоположен за пловдивски митрополит.

През 1938 г. заедно с екзарх Стефан и митр. Неофит Видински митрополит Кирил оглавява протестите на българската църковна общественост в защита на българските евреи с цел предпазването им от депортиране в хитлеристкия концентрационен лагер в Треблинка.

Митрополит Кирил произнася слово на Всеправославното съвещание в Москва през юли 1948 г. на тема "Рим и България".

От 1950 г. митрополит Кирил става член на Световния съвет на мира, а също така е и председател на Националния комитет за защита на мира в България от самото му основаване.

При възстановяването на Българската Патриаршия на Третия църковно-народен събор, на 10 май 1953 г. митрополит Кирил е избран за софийски митрополит и първи български патриарх след св. патриарх Евтимий Търновски.

От 1970 г. патриарх Кирил става и академик – член на Българската академия на науките, получил почетната титла "Доктор хонорис кауза" на Софийската, Московската и Санкт Петербургската духовни академии.

Патриарх Кирил се представя в Господа на 7 март 1971 г. и е погребан в Бачковския манастир "Св. Успение Богородично".

През 2002 г. потомците на благодарните евреи с участието на израелското правителство обявява патриарх Кирил за Праведник на света в Йерусалим (заедно с екзарх Стефан I) заради дейното му участие в спасяването на българските евреи от политиката на хитлеристка Германия.