В България има проблем, който касае хиляди българи, които не могат да се справят сами в живота. И за този проблем не е виновна Мая Манолова или Корнелия Нинова и БСП, както твърди социалният министър Деница Сачева, защото били внесли Закона за личната помощ. Виновни са управляващите и държавата, коментира старозагорският депутат от БСП Георги Гьоков.

„Хиляди хора с увреждания останаха без право на личен асистент, социален асистент и домашен помощник заради безхаберието на държавата, която не осигури навременно финансиране. След приключване на операция „Независим живот" по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, с която се предоставяха (от общините) социалните услуги „личен асистент" и „домашен  помощник", от месец юли 2017 г., МТСП се опита да осигури устойчивост в предоставянето на социални услуги в домашна среда чрез обезпечаване на необходимите средства вече от държавния бюджет, с отделни Постановления на Министерския съвет. Така по общини се създаде възможност (и за потребителите на услугата, и на работещите по предоставянето й) да се сключат договори за продължаване на услугите, без да се променя обхвата на потребителите. Но отпускането на средства за продължаване на програмата винаги бе съпроводено с неяснота, несигурност и прекъсване на предоставяне на услугите. Стигаме до края на миналата година.

На всички срещи с общините и на всички въпроси от народни представители, общини и заинтересовани лица, от МТСП и Агенцията за социално подпомагане се твърдеше, че в Бюджета на министерството за 2020 година са предвидени средства за продължаване на финансирането на услугите „Личен асистент" и „Домашен помощник".

Но годината си изтече, отново прекъсване и пълна неяснота какво ще се случва по предоставяне на тези услуги от общините и тяхното финансиране. Общините, отново не знаят как да реагират. Заради това всички договори с потребителите, които ползват услугите и с лицата, които ги предоставят, трябва вече да са прекратени, считано от 01.01.2020 г. Такива са и указанията на експертите”, коментира Гьоков.

За работещите по програмата това означава, че трябва да се регистрират в бюрото по труда и да чакат. А за ползвателите на услуга, това на практика означава лишаване от услуга, като за една голяма част от тях това е недопустимо. 

От това следва, че тепърва ще се анализират потребностите, т.е. колко средства са необходими за финансиране на дейностите през 2020 г. по общини.

„От тук следват два сценария:

Първи - при липса на финансиране от 01.01.2020 година лицата с различни по вид и степен увреждания и възрастни хора ще останат без грижа в домашна среда през едни от най-трудните зимни месеци, а и след това.

Втори – при осигурено финансиране, без да е ясно кога и в какъв обхват, ще има едно сериозно прекъсване поне от два, три месеца. След това всички желаещи да продължат да ползват услуги, трябва отново да подават заявления, съответно да бъдат сключвани нови трудови договори и нови тристранни споразумения с потребителите. Имайки предвид, че услугите се ползват след изготвяне на оценка на потребностите, би следвало да се изготвят нови оценки, преди сключване на договорите. За всеки потребител и асистент следва да се изготвят нови индивидуални планове, графици за извършване на услугите, оценки на риска, протоколи и много други необходими документи, които се съгласуват с потребителите и с техните асистенти”, обясни депутатът.

Според него това се прави с цел спестяване на средства за два, три месеца на гърба на уязвими групи от населението. Той е категоричен, че Министерството на труда и социалната политика дължи отговори на няколко въпроса:

- Кой е виновен за създадената за пореден път (в рецидив) „неприемлива" ситуация? И как ще понесе отговорност за това?

- Ще бъде ли въобще осигурено финансиране за продължаване на финансирането на услугите „личен асистент" и „домашен помощник" предоставяни от общините? И кога?

- Кой ще поднесе извинение за причинените „неудобства" на всички засегнати страни?

- Какви са гаранциите, че повече няма да се изпада в такива ситуации?