На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. В различните краища на страната той е наричан с различни имена –  Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Въпреки разнообразните наименования, в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос.

Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се е явил ангел, който съобщава на намиращите се близо пастири добрата вест. 

Един от символите на Бъдни вечер е Бъдникът. Според обичаите, на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, винаги трябва да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома, както и на раждането на Исус Христос.

Вярва се, че той е причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка. 

Според традициите трапезата тази вечер трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.

Трапезата задължително трябва да е кадена. Това се извършва от най-възрастния член на семейството, който минава и прекадява с тамян най-напред масата, след това цялата къща. Друга традиция гласи, че след като всички са седнали никой не може да става от мястото си докато не свърши вечерята. На масата се оставя едно празно място – за мъртвите.

Друг обичай е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, ако той остане цял и е бял и едър, човекът ще е здрав и ще му върви през годината. В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание то със сигурност ще се сбъдне. След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.