На 13 януари 2020 г. се навършват 142 години от повторното Освобождение на Стара Загора по време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. По повод паметното историческо събитие, на 13 януари /понеделник/ от 09:00 часа в храм “Св. Въведение Богородично”ще бъде отслужена заупокойна Света литургия от храмовото свещеничество.

От 2008 година, когато се навършиха 130 години от Освобождението на Стара Загора, Община Стара Загора и Старозагорската митрополия отбелязват по този начин славната дата в историята на града.

По време на Руско- турската война/1877-1878 г./, на 31 юли 1877 г.при Стара Загора се води ожесточена битка. Упоритата няколкочасова съпротива на руската войска и Българското опълчение задържа настъпващите турци и дава възможност на част от населението да се изтегли на север, към Балкана. След оттеглянето на защитниците към връх Шипка, останалите в града казаци и опълченци се барикадират в отделни къщи. Отбраната продължава до 1 август, когато целият град е опожарен и разграбен от войската на Сюлейман паша.

По исторически сведения загиват около 14 500 невинни българи. Освирепели от твърдата съпротива, турците извършват нечувани кланета. Не са пощадени дори и тези, които търсят спасение в православните храмове. В тях загиват няколко хиляди души, а църквите са унищожени.

Малцина се укриват по тавани и мазета, незасегнати от огъня, и стават неволни свидетели на зверствата. Според описанието на Юлий Викед, английски офицер в щаба на Сюлейман паша, върху българите връхлетели не хора, а „като че ли били някои бесни дяволи”.

Едва на третия ден Сюлейман паша спира с жестокостите и събира в лагер оцелелите. Между тях няма мъже. Много жени и момичета са изпратени към Одрин и Цариград.Малко от тях се връщат след Освобождението в града.   

След оттеглянето на турската войска Стара Загора е напълно унищожен и обезлюден град, изоставен дори от домашните животни. В продължение на няколко дни в него не живее никой. Едва към средата на август 1877 г. се завръщат отделни турски семейства (100-150 човека). Те се заселват в по-здравите къщи и започват да прибират богатата реколта на българите, с която се прехранва и върналото се по-късно население. В града се сформира полиция.

Пет месеца Стара Загора е в ръцете на турците. Пожарищата продължават да тлеят, а навсякъде в града има камари от трупове. Властите безуспешно се опитват да ги погребат, използвайки ангарията на чирпански селяни. Загиналите старозагорци така и не са погребани, а снега милостиво покрива всичко.

Зимата на 1877г. е сурова, а падналият сняг e дълбок. Уповавайки се на това, турците не са особено бдителни в последните дни на годината, смятайки че русите няма да атакуват в такова време. На 10 декември 1877 г., след дълга обсада пада Плевен. Руското командване решава да предприеме широкомащабно настъпление по всички направления, въпреки лошото време.В края на месец декември 1877 г. Южният отряд на Руската армия начело с генерал-лейтенант Фьодор Радецки се спуска от Балкана при невероятно тежки зимни условия. В състава на Южния отряд са включени и дружините на Българското опълчение, покрили своята Самарска светиня с неувяхваща слава в боевете при Стара Загора и Шипка през лятото на 1877г. След трудния преход Радецки пристъпва към изпълнение на основната си задача - разгром на Централната османска армия (26 768 войника и 83 оръдия)с командващ Вейсел паша. Генерал-майор Струков, назначен за командир на Лейбгвардейския улански полк е включен в състава на Средната колона на Южния отряд при заключителния етап на войната. Командва 3 конни полка на Предния отряд. В разразилата се на 8 и 9 януари 1878 година битка при Шипка-Шейново руските войски печелят категорична победа.

При последвалото настъпление те освобождават Казанлък, а на 13януари1878 г. и Стара Загора.За окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.

Този път няма тържествено посрещане от страна на населението,единственият човек,който посреща освободителите е българката Неда Черковкина успяла да оцелее в петмесечния ад.За нейните страдания пише възрожденецът Г.Димитров в книгата си ,,Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год.”

Тези събития не са отразени в спомените на Ат.Илиев,х.Г.Славов,Ат. Иванов и Минко Минев. Когато се завръщат в освободения град, те се осведомяват за станалото от дошлите по-рано.

Започва бавното и мъчително възстановяване на града от руините,за да достигне до нас,съвременниците в днешния си вид.