Бъдни вечер е един от най-важните и почитани християнски празници както в миналото, така и днес. Празникът е свързан с вековни традиции и е посветен на дома, огнището и семейството.

В миналото вечерта срещу Рождество цялото семейство се събирало за вечеря. Обикновено са сядали на пода около малка, кръгла маса. В някои краища на страната трапезата се е редяла върху слама, постлана на земята. Домакините са приготвяли нечетен брой постни ястия - боб, лозови сарми, жито, ошав, пълнени чушки с ориз или боб, содена питка, тиквеник, зелник, мед, орехи, плодове.

Най-възрастният мъж в семейството запалвал огъня, а в огнището поставял бъдник - специално отсечен пън от дъбово или крушово дърво, който горял през цялата нощ.

Празничната вечеря започвала със запалване на свещ и тамян, като се прикадявала трапезата и цялата къща. Най-възрастният член на семейството разчупвал питката, като първото парче се отделяло и се поставяло пред иконата на Богородица. Останалото от погачата се раздавало на членовете на семейството - от най-възрастните към най-младите. Всеки от семейството трябвало да опита от всички ястия, за да му върви през цялата година. След вечерята трапезата не се вдигала.

На трапезата присъства и традиционната питка, в която е скрита паричка. Вярва се, че на когото се падне монетата, той ще бъде здрав, щастлив и богат през цялата година. Празничната трапеза включва и обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман", замесен с "мълчана вода" от мома или млада булка, като брашното е пресято през три сита. Меси се и "вит-превит кравай", предназначен за коледарите.

Това, което обединява празнуването на Бъдни вечер в миналото и днес, е вярата в чудесата. Годините не са заличили надеждата, че в нощта преди Коледа Господ чува всички молитви за здраве, щастие, плодородие и обич.