РЕДАКЦИЯ: 0888 955 105 | Последвайте ни във Facebook

„Тяло в лед“ разказва за Нижински и цената на съвършенството

Публикувано на:

Поетичен танцов спектакъл, вдъхновен от живота и дневниците на легендарния Вацлав Нижински. „Тяло в лед“ среща публиката с човека зад мита и поставя въпроса за цената, която артистът плаща за съвършенството.

Вацлав Нижински остава една от най-ярките, загадъчни и трагични фигури в историята на модерния танц. Наричан „Богът на танца“, той се превръща във феномен на европейската сцена в началото на XX век, преди кариерата му да бъде прекъсната драматично.

„Тяло в лед“ не проследява живота му като традиционен биографичен разказ. Спектакълът изгражда пространство от движение, светлина, музика и мълчание, в което времената се преплитат, а паметта придобива собствено тяло.

На сцената се срещат младият и възрастният Нижински - тялото, което танцува, и тялото, което помни. Между тях оживяват две от най-важните фигури в живота му - Сергей Дягилев, човекът, който разпознава изключителния му талант и заедно с него променя европейския балет, и Ромола Нижинска - неговата съпруга и свидетел на едни от най-трудните години от живота му.

Особено присъствие в постановката има Александър Дягилев - наследник на рода на Сергей Дягилев, който участва като специален гост. Така историята, останала в културната памет повече от век, получава необичайна връзка с настоящето.

В центъра на „Тяло в лед“ обаче остава не легендата, а човекът зад нея.

Какво се случва, когато тялото, превърнало се в символ на съвършенството, вече не може да принадлежи на танца? Каква е цената на таланта? Какво изисква публиката от артиста и какво остава от него, когато светлините угаснат? Може ли красотата да освобождава, без да наранява?

Това са част от въпросите, около които спектакълът изгражда своя сценичен свят - разказ за паметта на тялото, крехкостта на славата и за един полет, който продължава отвъд времето.

Автор на „Тяло в лед“ е Алекс Александров, хореограф е Александър Манджуков, а сценографията и костюмите са дело на Кирил Наумов. Музикалната среда е създадена от Бистра Диляноф.

В спектакъла участват Александър Дягилев – гост, Бистра Диляноф – гост, Александър Узунов, Милен Димитров, Ясена Господинова, Ивайло Спасимиров, Борислав Апостолов, Ростислав Панков, Виктория Владова и Георги Алексиев.

Спектакълът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

ВАЦЛАВ НИЖИНСКИ е едно от най-големите имена в световното балетно изкуство. Руският балетист от полски произход, роден в края на XIX век, е авангарден за времето си артист с особено интересна творческа и лична биография. Дете на балетисти, той получава първите си уроци по танц от родителите си. След като бащата напуска семейството, майката се мести от Киев в Санкт Петербург и записва сина си в Императорската балетна школа, където държавата поема издръжката му.

Там забелязват невероятно техничните му високи скокове, които го превръщат в най-добрия танцьор на школата, въпреки че учението никак не му се удава. Прочул се бързо с таланта си, след завършване на училището Нижински става солист в Мариинския театър. Но дързостта му да излезе на сцената само по тясно трико предизвиква скандал и става причина за уволнението му.

Впечатлен от изключителния талант на артиста, Сергей Дягилев, импресарио на прочутия „Руски балет“, го кани в трупата си, която представя руското балетно изкуство в Европа, Северна и Южна Америка, а в "Парижките сезони на Дягилев" Нижински става абсолютен любимец на парижката публика.

Балетният стил на Нижински е необикновен, изпреварил времето си, със съвсем нова пластика на мъжкия танц. Яркият му талант се проявява особено силно в постановките, създадени специално за него от Михаил Фокин. Хореографската работа на Нижински се смята за първа стъпка към съвременното танцово изкуство. Партиите, завинаги свързани с името му, са главните роли в балетните спектакли "Петрушка" и "Пролетно тайнство" по музика на Игор Стравински, "Шехеразада" по музика на Николай Римски-Корсаков, "Шопениана" ("Силфиди"), "Призракът на роза" по музика на Карл Мария фон Вебер. Именно в негово изпълнение те се превръщат в шедьоври на танцовото изкуство.

Отношенията между балетиста и импресариото са сложни. Женитбата на Нижински с унгарката Ромола Пулски разгневява импресариото и става причина за разрива между двамата.

Гениалността често граничи с лудостта - такъв е случаят и при Нижински. Силно асоциален от малък, на 30-годишна възраст той е диагностициран с шизофрения. Консултират го големите имена на психоанализата, като Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг и Алфред Адлер, но през следващите 30 години балетистът периодично е хоспитализиран в клиники за психично болни. Дягилев се опитва чрез танца да го върне към активен живот и дори го води на представление на "Петрушка", но усилията му са напразни. Съпругата на Нижински, от която той има две деца, се грижи за него до края на живота му през 1950 г. Погребан е в Париж, а на гроба му има статуя на Петрушка от едноименния балет.

Вижте още