Стара Загора все повече се утвърждава като иновационен хъб и регион, показващ пътя към интелигентната индустриална трансформация на въглищните региони. Това стана ясно по време на международното събитие COALition Investment Roadshow, което се проведе на 3 юни в рамките на Green Transition Forum 6.0.

Събитието бе организирано от Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора и събра представители на всички заинтересовани страни, свързани с трансформацията на регионите в преход - местна власт, бизнес и финансиращи организации. 

От запълване на липси към умно използване на ресурси: новото лице на диверсификацията

Модераторът на събитието д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на АРИР – Стара Загора,  представи резултатите от съвместната работа на три европейски региона – Югоизточен район (България), Западна Македония (Гърция) и Централен район (Румъния), които през последните години изграждат общ модел за развитие, основан на иновации, устойчива енергия и привличане на инвестиции. В центъра му са разработените Съвместни планове за действие (Joint Action Plans) и Съвместни инвестиционни планове (Joint Investment Plans) – инструменти, чрез които регионите преминават от анализи и политики към конкретни проектни портфейли, инвестиционни концепции и механизми за привличане на капитал. Основни точки в тях са изграждането на устойчиви енергийни системи, икономика, основана на иновации и внимание към специфичните предимства на всеки регион и неговите нужди. Особено внимание се обръща върху човешкия капитал – обучения и въвеждане на нови умения, внедряване на иновации във всички сектори и енергийни системи от ново поколение, включително базирани на водородни технологии

„Въглищните региони не са проблемни региони. Те са енергийни региони, индустриални региони, територии с инфраструктура и ноу-хау, с обучена работна сила и бъдещи хъбове за зелени инвестиции и иновации“, посочи Грозева.

Д-р Грозева сподели любопитен опит от съвсем скорошно пътуване в Бордо, Франция, свързано с „вкусния“ международен проект SMEOrigin, по който АРИР – Стара Загора също е партньор. Оказва се, че Бордо също е регион в преход – там, обаче, протича трансформация не във въглищната, а във вековната винена индустрия.

„Регионите в преход, независимо дали от въглищна или друга индустрия, която десетилетия или столетия наред им е носила комфорт, срещат едни и същи предизвикателства и имат нужда от една и съща подкрепа“, сподели Грозева.

В дискусията се включи зам.-кметът на Община Стара Загора Радостин Танев, който сподели, че Стара Загора е един от малкото градове, които са разработили подробна стратегия за инвестиции и я изпълняват активно. Тя включва облекчаване на административните процедури за бизнеса и внимание към нуждите на жителите на региона по отношение на кариерно развитие.

По думите на Танев, бъдещите поколения ще имат все по-голямо желание не просто да сменят работодатели през няколко години, но и да сменят изцяло професиите си. В този смисъл икономика, основана на иновации, но и с различни успешни сектори, е един от желаните пътища за развитие на града и региона.

„Стара Загора иска инвеститори, които носят добавена стойност в града“, посочи Танев. 

Откъде ще дойдат парите?

Грантовото финансиране е част от успеха, но не може да бъде единствен и достатъчен източник за успешен зелен преход. Ключът е в смесеното финансиране – грантове, финансови инструменти и частен капитал, посочи Грозева. Именно такъв формат предвиждат и разработените инвестиционни планове.

Тезата споделиха и Ива Петкова и Любомир Царев от „ФОНД ФЛАГ“. Те се обединиха около идеята, че успешните проекти трябва да бъдат финансирани от микс от грантове и финансови инструменти. По време на дискусията за приложимостта на грантовото финансиране стана ясно, че то от една страна е недостатъчно само по себе си, а от друга – усвояването му в много случаи се бави поради различни административни причини, вкл. честата смяна на властта през последните години. Такъв е случаят с един от най-големите инструменти – Фондът за справедлив преход, средствата от който към момента са усвоени едва на около 7 %. Един от плановете за „спасяване“ на тези средства е насочването им към финансови инструменти. Затова и според представителите на „ФОНД ФЛАГ“ успешният метод е комбиниране на грантове и други финансови инструменти. Въпреки това, грантовете остават като един от достъпните начини за подпомагане на малки и новостартиращи предприятия, които не могат да си позволят скъпи финансови инструменти и нямат необходимата стабилност, посочи Грозева.

Енергийни иновации в действие: проектът ZAHYR и първата водородна долина в България

Енергийната трансформация на Стара Загора отдавна е стартирала с първите соларни паркове и продължава с големи мащаби, но вече се качва на друго ниво. Регионът е дом на няколко проекта в посока разработване на екосистема за зелен водород. Този с най-голяма практическа приложимост е ZAHYR – Zagora Sustainable Hydrogen Valley, на стойност 24 милиона евро. В рамките на проекта ще бъдат изградени инсталации за производство на водород, зарядна станция за водород и пилотно въвеждане на водорода като гориво за превозните средства на обществения транспорт в Стара Загора, както и в тежкотоварни камиони. В проекта са привлечени както грантово финансиране, така и частни инвестиции в размер на 8 милиона евро.

Какво иска бизнесът?

Този директен въпрос отправи д-р Румяна Грозева към Венцеслав Славов, председател на КРИБ – Стара Загора и изпълнителен директор „Аякс Груп България“ и Светослав Младенов, изпълнителен директор на Smart Solar Technologies АД. Семплият отговор е: предвидимост. И двамата се обединиха около вярването, че облекчаването на административните процедури и сигурността в обявените от властите възможности е ключова за успешните инвестиции. Славов даде пример с процедурата за диверсификация на МСП в регион Стара Загора, финансирана от Фонда за справедлив преход. Множество членове на КРИБ – Стара Загора са кандидатствали, били са одобрени, но заради одит в управляващия орган на процедурата, изпълнението на проектите така и не започва, а цените на предвижданите дейности вече са се увеличили и не отговаят на заявените. Така част от проектите може никога да не стартират, макар изпълнението им да е одобрено на хартия.

В панела, посветен на бизнеса, се включи и финансистът Левон Хампарцумян, който сподели различното си мнение за Зелената сделка и разбирането за устойчивост.

Събитието не премина и без професионални спорове и размяна на противоречиви мнения – особено що се отнася до разбирането за устойчивост и зелени практики. Това бе и едно от най-ценните неща в дискусията – възможността за ясен и открит диалог, за директни въпроси и откровени отговори, дори да не са харесвани от всички по веригата.

Като координатор на българския регионален хъб в проекта COALition, финансиран по програма Horizon Europe, АРИР - Стара Загора има водеща роля в изграждането на партньорства между институции, научни организации, бизнес и инвеститори, както и в разработването на решения, които да подпомогнат дългосрочното икономическо развитие на региона.

Събитието събра представители на европейски институции, инвеститори, финансови организации, публични власти и експерти, за да обсъдят как регионалният потенциал може да бъде превърнат в реални инвестиционни възможности и как съвместните регионални инициативи могат да ускорят привличането на капитал и изпълнението на проекти с висока добавена стойност.