В изпълнение на Конституцията държавният глава Румен Радев връчи мандат за съставяне на правителство на най-голямата по численост парламентарна група в 51-вото Народно събрание – тази на ГЕРБ-СДС.

"Вие проявихте мъдрост и отговорност, като подадохте оставка след протестите в страната. Но обществото очаква да продължите да управлявате отговорно, съгласно всички изисквания на Конституцията. Съгласно член 99 от Конституцията днес трябва да връча мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарна група", каза Радев.

Мандатът прие Росен Желязков, след което обяви, че го връща неизпълнен.

Тези дни се навършва точно една година от момента, в който в тази зала ви връчих успешно съставения от мен кабинет с очакване Народното събрание да го гласува. В тази една година правителството свърши огромна по обем работа, изпълни своите стратегическите цели. Правителството премина през 6 вота на недоверие. В момента, в който гражданското общество поиска нова легитимност, българското правителство подаде оставка.Това не го разглеждаме като политическо отстъпление, посочи Желязков.

Политическото его в такива моменти е на последно място, аз винаги съм споделял това разбиране. Ние сме последователна и предвидима партия и днес аз ще върна като неуспешен мандата, добави той.

Много е важно изборите да бъдат колкото се може по-скоро. Една добра дата за провеждането на изборите е 29 март, заяви Желязков.

Предстоящите близо два месеца, ще бъдат изпълнени с тежка политическа риторика, която ще разделя, а няма да обединява българите, може да са предпоставка българите да не излязат да гласуват, затова изборите трябва да са възможно най-скоро, смята той.

Според Конституцията, след оставката на кабинета и консултациите, президентът трябва да започне нова процедура по връчване на проучвателни мандати за съставяне на правителство.

Съгласно основния закон, след консултации, президентът възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група (в случая ГЕРБ), да състави правителство. Ако в седемдневен срок кандидатът не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за премиер (в случая ПП-ДБ). Ако и в този случай не бъде предложен състав на правителство, отново в едноседмичен срок, президентът възлага на някоя следваща парламентарна група по избор да посочи кандидат за министър-председател.

Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. Ако не се постигне съгласие за правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. 

снимка: БТА