150 години от Старозагорското въстание, подготвено от дейците на местните революционни комитети, създадени от Васил Левски, се навършват на 16 септември 2025 г. То е първият опит, макар и неуспешен, за освобождение на България чрез всенародно въстание. Изследователите го определят като прелюдия към Априлското въстание и последвалата Руско-турска освободителна война. 

За отбелязване на годишнината се предвижда: 

Национална научна конференция на тема: „150 години от Старозагорското въстание. Революционният дух на България през 60-те и 70-те години на XIX в. Идеи, събития, личности.“ Събитието ще се проведе на 16 септември, от 10.30 ч. в конферентната зала на  РИМ - Стара Загора.

Целта на конференцията е да насочи вниманието на изследователите към изграждане и развитие на комитетската мрежа по български земи през 60-те и 70-те години на ХIХ в., дейността на БРК след смъртта на Васил Левски и опита за въстание в Старозагорско, Шуменско и Русенско.

Конференцията е организирана от РИМ - Стара Загора, съвместно с Община Стара Загора и Фондация „Васил Левски“. Научен ръководител ще бъде проф. д-р Пламен Митев. Участие ще вземат проф. Пламен Павлов, доц. д-р Светла Атанасова, д-р Денис Иванов и др. Докладите ще бъдат издадени със специално подготвен сборник. 

Изложба „По  пътя  към  свободата.  150  години  от  Старозагорското  въстание“. Експозицията ще бъде открита на 16 септември, от 17.30 ч., на IV експозиционнно ниво в РИМ - Стара Загора.

Чрез снимки, предмети и оригинални документи ще бъде представена дейността на революционните комитети в Старозагорско, изградени от Апостола на свободата Васил Левски и подготвеното през септември 1875 г. въстание. Акцент в изложбата ще бъде знамето на Старозагорските въстаници – първообраз на българския национален трибагреник.  

Тържествен възпоменателен ритуал с полагане на венци и цветя в знак на почит и признателност пред Паметника на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов (срещу СУ „Васил Левски), на 16 септември, от 19.00 ч. Панихида за упокой и театрализиран спектакъл „Спомени през историята“. 

На 17 септември, от 19.00 ч. в Културен център Стара Загора ще бъде премиерният спектакъл „Многострадална Геновева - летопис на едно въстание“ на ДТ „Гео Милев“. Драматизация Анастасия Събева и Мария Донева, режисьор Анастасия Събева. 

Организатори на събитията са Община Стара Загора, Регионален исторически музей - Стара Загора, Втора Тунджанска механизирана бригада, Старозагорска света митрополия, Драматичен театър „Гео Милев“, РК „Традиция“ Стара Загора, Сдружение любители на историческо оръжие „Поп Минчо Кънчев“. 

Историческа справка:

През лятото на 1875 г. в Босна и Херцеговина избухва въстание срещу османската власт. То възпламенява духа на емиграцията. По-радикално настроените революционни дейци замислят организирането на всенародно въстание в българските земи. На 12 август в Букурещ е свикано общо събрание, на което се създава нова революционна организация, наречена Български революционен комитет. На него е взето решение въстанието да избухне в най-скоро време, за да се използва благоприятната обстановка на Балканите.

Избран е революционен комитет в състав: Христо Ботев, Иван Драсов, д-р Христо Чобанов, Димитър Ценович и Димитър Шопов. Според приетия план страната е разделена на райони.  За подготовката на бъдещия бунт са изпратени апостоли в Търновско, Шуменско, Троянско и Старозагорско. Иваница Данчов, Стоян Заимов и Георги Бенковски са натоварени със задачата да подпалят Цариград, за да предизвикат паника в Османската столица.

Подготовка за предстоящото въстание се провежда в Търновско и Русенско. Роденият в Стара Загора Иван Хаджимитров се заема сериозно с възложената му задача в Търново. Опитва се да приобщи към делото и дейците от Габровско, Троянско и Ловешко, но по-голяма част от съзаклятниците нямат оръжие или разполагат със стари и негодни пушки.

Най-сериозна подготовка е осъществена в Стара Загора и околните села, където на 29 август пристига определеният за апостол Стефан Стамболов. „Всичка Тракия е във военно настроение. Всеки си купува оръжие и припаси. По градовете дето има да се купуват револвери, пушки, куршуми – нищо не е останало“ – пише Стамболов на букурещките дейци.

Една част от членовете на местния революционен комитет, съратници на Левски, оспорват правилността на взетото решение за скорошно въстание. Въпреки колебанията, Кольо Ганчев, братята Михаил и Георги Жекови, Христо Шиваров и др. се заемат с организацията на бунта.

В спомените си Стефан Минчев отбелязва: „Аз бех назначен да правя фишеци, достави ми се книга, коршуми, барут и машина и в учителската стая на училището аз почнах своята работа. Всекой ден направените фишеци аз по указанията на комисията оставях в близката до училището бащина къща на съзаклетника Христо Стойнов Шиваров“.

Въстаническите сили трябва да се организират в няколко чети: Старозагорска, включваща съзаклятниците от града, и  три  чети, дошли от селищата в региона. Те трябва да се установят в четирите края на града, да превземат определен район от него и да изземат оръжието на турското население.

Учителят Андрей Момчев е изпратен в Търново, за да се съгласуват действията с тези на Търновския революционен район. В старопрестолния град е взето решение въстанието да избухне на 16 септември. От Стара Загора тръгват куриери, които да уведомят хората по места. Стефан Минчев съобщава на Сава Нонов, председател на комитета в с. Енина, Казанлъшко:

„Драги Сава,

            Ти ще получиш писмо от търговеца, но и аз пиша, че по общо решение на 16 Септемврий ще извадим боба на пазаря, в същия ден вечерта извадете и Вие там вашия боб“.

Старозагорският революционен комитет обсъжда тактиката на предстоящите действия и решава въстаниците да се съберат в околностите на града и там да се подготвят за обща атака. След превземането на града се предвижда разрастване на въстанието и овладяване на съседните селища. На уречения час и място – Чадър могила се явяват едва 24 души.

Бунтовниците полагат клетва пред ушитото за целта знаме, изработено от бяла, зелена и червена хоризонтални копринени ивици. Върху тях Христо Куртев рисува изправен лъв с корона на главата, а над него – надписът „Свобода или смърт“. За знаменосец е определен 20-годишният Койчо Георгиев, останал в историята с името Койчо Байрактар.

Свидетелство за тези драматични минути ни оставя Христо Шиваров: „Тъкмо часът на 7 по европейски вечерта на 16 септември 1875 год., във вторник срещу сряда, в къщата на братя Жекови въстаника Койчо Георгиев се избра за знаменосец, развил приготвеното от Христо Куртев българско знаме с изправен на задните си крака разярен лъв със смазан под краката му полумесец и над главата с надпис „Свобода или смърт” и под войводството на Георги Икономов от Сливен през градината на Бр. Жекови въоръжените добре Стефан Стамболов Търновец, Михаил и Георги Жекови, Колю Райнов, Георги Иванов Кюмюрев, Стаю Петков, Марко Иванов, Радука К. Райнов, убит в Пловдивския затвор, Петко Демерджията, убит на 18 юли 1877год. при защитата на Стара-Загора, Христаки Генчев, Георги Стоев, Иванчо Иванов, Никола Станчев, Захария Стоянов, Бойчо Атанасов и Георги Апостолов се отправили на назначеното място „Чадър Могила”, отстояща на изток от града на един-два километра, пеещи песента (от Ст. Стамболова):  

           Не щем ний Богатства

           Не щем ний пари

           Но искаме свобода

           Човешки правдини…“

В близост до Стара Загора се сформират няколко неголеми чети: Караджалийската (Сърневската) с войвода Христо Шиваров, Обруклийската (Обрученската) с войвода Руси Кънев, включваща въстаници от Обручище, Трънково и  Землен, Ахиевска с войвода Минко Минев, Сейменска под предводителството на Димитър Паскалев и Каратерзилерска (Гитенска) под водачеството на Христо Коев.

Поради своята малочисленост въстаниците не се решават да нападнат града. Предвождани от войводата Икономов те се отправят към Хаинбоаз, където очакват да се свържат с други бунтовнически групи в района на с. Хаинито. В завързалите се по пътя сражения загиват братя Жекови. Четата постепенно се разпада, а Стамболов се прехвърля в Румъния. Войводата и Захари Стоянов се отправят към Одрин, а въстаниците се връщат по родните си места.

На 18 септември Обруклийската чета, попада на турска засада край с. Елхово.  Пада убит воеводата Руси Кънев, а други трима са ранени. Една част от въстаниците успяват да избягат, но останалите са заловени.

Към края на септември в Стара Загора са арестувани над 600 души, провежда се разследване. Едва след образуването на следствена комисия изтезанията спират и започва освобождаването на по-голямата част от затворниците. Други са изпратени в Одринския затвор.

В началото на 1876 г. османският извънреден съд осъжда Кольо Ганчев, Господин Михайловски, Димчо Стаев, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Колю Райнов от Стара Загора и Христо Кундурджията от Чирпан на доживотен затвор. След избухването на Априлското въстание присъдите им са преразгледани. Революционерите получават смъртно наказание, изпълнено през май 1876 г.