Септември. Петнадесетият ден от месеца ме връща назад във времето. Посрещам го тихо, като пред праг за свещенодействие.

През 1921 г. образователният министър Стоян Омарчевски се заема с редица реформи, включително и определянето на датата 15 септември за начало на учебната година. И така до днес. За всички нас това е много специален ден. Той разделя годината на две: ваканция и училище. Ден за вълнения, цветя и прегръдки и преди всичко нови предизвикателства.

Преди пожеланията за празничния ден искам да ви споделя нещо, което скоро прочетох.

„В Япония няма Ден на учителя. Веднъж попитах моя японски колега, учителя Ямамота:

- Когато в Япония се празнува празникът на учителите, как го посрещате?

Изненадан от въпроса ми, той отговори:

- Ние нямаме  празник на учителя.

Като чух отговора му, не знаех дали да му повярвам, или не. През ума ми мина мисъл: „Защо страна, в която са развити икономиката, науката и технологиите, е толкова неуважителна към учителя, към неговия труд?“. Веднъж, след работа, Ямамота ме покани да го посетя в дома му. Тъй като той живееше далеч от училище, взехме метрото. Във вечерния „час пик“ вагоните на метрото бяха препълнени. След като се промъкнах някак, се изправих, здраво хванал перилата. Изведнъж дядото, който седеше до мен, ми отстъпи мястото. Не разбирайки такова уважително отношение от страна на възрастен човек, не можех да приема предложенията му, но той беше упорит, бях принуден да седна. След като излязох от метрото, помолих Ямамота да ми обясни какво е направил аксакалът. Ямамота се усмихна и посочи значката ми на учител и каза:

- Този старец видя твоя знак на учител и в знак на уважение към статута ти, отстъпи мястото си.

Тъй като за първи път отидох при учителя Ямамота, беше неудобно да отида с празни ръце и реших да купя подарък. Споделих мислите си с Ямамота, той ме подкрепи и каза, че има магазин за учители, където може да закупя стоки на намалени цени. Отново не сдържах емоциите си: Привилегии се предоставят само на учителите? - попитах. Потвърждавайки думите ми, Ямамота каза:

- В Япония учителят е най-уважаваната професия, най-уважаваният човек. Японските предприемачи са много щастливи, когато учителите идват в техните магазини, смятат това за голяма чест за себе си. 

По време на престоя си в Япония многократно видях как японците изключително уважават учителите. За тях има обособени места в метрото, за тях работят отделни магазини, учителите не се редят на опашки за билет, за който и да е вид транспорт. Затова японските учители не се нуждаят от отделен празник, когато всеки ден от живота им е като празник“.

Споделям Ви  тази история с мечта нашето общество да израсне до такова ниво, до такова отношение към учителя и учителите да са достойни за такава висока оценка. В този ред на мисли смятам, че никак не е случайно избран първият учебен ден за японците - 1 април. Тогава цъфтят невероятно красивите японски вишни сакура.

В този толкова голям и много шарен свят 15 септември си остава наш български голям празник.

На първокласниците пожелавам да са палави и любознателни. На по-големите момчета и момичета - не излизайте от този вълшебен свят бързо. Има толкова много неотговорени въпроси. На учителите, преподавателите, книжовниците ще кажа, че бъдещето е в техните ръце. Пазете го, обичайте и мъдро предавайте знанията си.

На родителите - прегръщам Ви, защото и вие имате първи учебен ден, а пред вас е година, в която отново трябва да сте супер герои.

„Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?“, пита Алиса от страната на чудесата. Затова на всички пожелавам да търсите и намирате смисъла С МИСЪЛ.

И докато не съм забравил: имам едно предизвикателство към всички Вас: Направете си 15 снимки на празничния ден. Собственоръчно направете албум. Истински, като по-старите. Ще ми ги донесете на 24 май - другият голям празник за България. Така ще пътуваме цяла година заедно във времето, а какво още?! Ще ви разкажа по-късно.

На добър час!