24 май е не просто празник на словото, културата, просвещението, ден без аналог в нито една друга страна по света. 24 май е празник на духовния подвиг на светите братя равноапостоли Кирил и Методий, показали какво означава да дадеш сила на оня тих, но упорит глас, че има нещо по-голямо от теб. Нещо, което превръща сърцето в сила, а самотата в принадлежност. 

24 май е памет, мисия, обет, звън, песен, пулс. Това е празник на едни любими думи като обичам те, прощавам, копнеж... 

24 май е спирка, на която чакаме отново някой да сложи молив в ръката ни, да замирише на тебешир, да светне екран и да потеглим към светлината, натежала от букви. Без да бързаме и без да говорим на глас. 

Тържество на един Златен век, на писменост и култура - всеобхватни по мащаб, уникални по дух и съдбовни като история. 

Пролетните цветя, усмивките, възторжените възгласи са част от празничното преживяване с нашите учители, творци, водачи през думите. 

Затова Ви пожелавам да говорите. Пожелавам Ви да разказвате. Да се търсите и намирате. Да градите мостове, да разбирате смисъла на сега, тогава и утре. 

Написаното остава, а както казва писателят Георги Господинов „езикът, културата и литературата… са онова невидимо лепило, което ни държи заедно“. 

Уважаеми учители, преподаватели, деятели и пазители на българската  духовност и култура - поклон!