Изложба, посветена на 40-годишнината от откриването на Дома на художника в Стара Загора и 125-годишнината от рождението на Дечко Узунов, ще имат възможност да разгледат жителите и гостите на Града на липите. Експозицията е озаглавена „Домът, който носим в себе си“ и ще бъде подредена на 3 декември от 18.00 ч. в изложбена зала „Лубор Байер“. 

Изложбата е организирана от Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия – Казанлък, представителство на СБХ – гр. Стара Загора и с подкрепата на Община Стара Загора. Проектът е осъществен благодарение на екипа, работил по него – д-р Милен Алагенски, куратор, Георги Шаров, дизайнер, Лора Султанова, коректор и Джоана Брадшоу, преводач. 

Представените произведения и фотографии са от колекцията на Художествена галерия – Стара Загора, постъпили от самостоятелната изложба на Дечко Узунов в Дома на художника през 1984 г. В хода на изследването по темата на експозицията е използван архивът на Дома на художника, който се съхранява в Държавен архив – Стара Загора.

Изложбата се фокусира около важна дата в историята на групата на художниците в Стара Загора. На тази дата преди 40 г. се открива Домът на художника в града с три изложби – акварел на Дечко Узунов, малка пластика на Валентин Старчев и колективна експозиция на СБХ – група Стара Загора.

Експозицията може да бъде разгледана до 17 декември в изложбена зала „Лубор Байер“. 

През 1976 г. е открит дом „Литературна Стара Загора“, който служи за творческо-битова база на писателите в града. Вдъхновени от своите колеги, през 1978 г. художниците в града получават Бухчевата къща и се заемат с организацията по възстановяването й.

Домът на художника е открит официално на 10 май 1984 г. от председателя на СБХ Светлин Русев, направени са и първите дарения за фонда – пластика от Валентин Старчев, акварел от Дечко Узунов и картина на Янаки Кавръков, творчески секретар на СБХ – група Хасково. Домът на художника просъществува по-малко от десетилетие, но е незаличимо явление в паметта на старозагорските художници. 

По време на дискусия, по повод това с чия изложба да се открие бъдещият музей, се предлага да се поканят „известни земляци на високо равнище“. Това връщане на „земляка“ в родния му край, близко до Дома е в директна връзка с мислите на Дечко Узунов от същия период и акварелната изложба от Дома на художника – „Аз в последните си работи, които могат и на пръв поглед да изглеждат като живописни абстракции и в които вкарвам понякога на едно място няколко свята, без да си противоречат, се връщам към детските си сънища“. Завръщането към детството безусловно е и завръщане към дома: „все същото дете от Казанлък, което слиза по дървените стълби с огледало в ръце. Краката му са на земята, а очите в огледалото, през което гледа в облаците“. „Неизличимите спомени“ са априорният образ на детството и дома, който винаги е носил със себе си: „Като дете вземах малкото огледалце, поставях го хоризонтално под очите си и тръгвах по небето, по облаците, качвах се по стъпалата, но чувствах твърдостта на земята и непостижимата мекота на небето! Това усещане не ме изостави и сега, когато съм вече на 80 години!“.