Липсата на цени на стоките е най-често срещаното по морето нарушение на правата на клиентите при продажбите в постоянните и временните търговски обекти. Това коментира основателят на онлайн платформата  „Ние, потребителите“ Габриела Руменова, като уточни, че не става дума за масови практики.  

„Първо, това е нарушение на закона, според който цената се обявява в непосредствена близост до стоката и в български лева. Второ, потребителят е поставен в неудобно положение – той е взел своето решение за покупка и е на път да го стори, но след като разбере цената, трябва да направи стъпка назад. Един от мотивите при доказване на нелоялна търговска практика е свързан с това какво се случва в момента, в който потребителят взема своето решение за покупка. В случая той не прави информиран избор, тъй като може да види стоката и нейните характеристики, но не знае колко струва, а времето от устното информиране за цената до потвърждаването от страна на потребителя ще има ли сделка или не е твърде късо и тече под напрежение“, коментира Руменова.  

От 1 март заведенията с две и повече звезди са дължи да имат ПОС терминал и да информират клиентите си за това обстоятелство с поставен на видно място в обекта надпис, припомни тя. Ако търговски обект, който предлага възможност за безкасови плащания, извън коментираните заведения, постави ограничение по отношение на сумата за покупката, то той трябва да го обяви предварително. В противен случай това може да обърка сметките на потребителя и е хипотеза за нелоялна търговска практика“, обясни Руменова.  

Бутилките на безалкохолните и алкохолните напитки в заведенията да бъдат отваряни от сервитьорите пред клиентите е друго нормативно изискване, което понякога не се спазва, посочи още тя. И разказа за случай, в който клиент си е поръчал газирана напитка заради реклама в менюто, че може да спечели награда при откриването на определен символ върху вътрешната част на капачката, но сервитьорът е донесъл бутилката без нея и човекът не е могъл да опита шанса си. 

Габриела Руменова коментира и нашумелия казус с касовата бележка с такса „климатик“. Според нея той дава повод за дискусия за какви услуги може да се поиска допълнително заплащане и за какви – не. „Ако съм организатор на събитие и договарям цена на залата без и с охлаждане в топло време или отопление през зимата, подобен подход може да се приеме за разумен. Но от клиентите да се иска заплащане за климатик, не е логично. Утре може да поискат такса „забърсване на масата“ или „чиста чаша“.