За силата на духа, сбъднатите мечти и неугасващата надежда. Такава е историята на 44-годишната Десислава Петкова от Стара Загора. Кратък път през ада няма, нито изход, докато не намериш сили в себе си и да се пребориш със страшната диагноза. А тя идва през 2011 година. Тогава на Десислава е извършена тотална мастектомия поради наличие на карцином в лявата гърда и лимфна дисекция на три нива от същата страна. Десислава отказва предложената й  химио и лъчетерапия. При ежегодните медицински прегледи не се установяват завишени стойности на кръвните показатели свързани със заболяването, както и завишение на туморните маркери. Клинично - хирургичните прегледи също показват отсъствие на рецидиви.

И така до януари 2019 година, когато страшната диагноза се връща, а с нея започва истинският кошмар.

След оплаквания от болки в гърба и кръста, Десислава е насочена от невролог към изследване с нативен скенер, който показа лезии по гръбначните прешлени. Лекарите правят изследване с ЯМР, което показва разсейки по прешлените на гръбначния стълб. Само за три дни Десислава се обездвижва напълно, не може да се обслужва сама.

„Започнах консултации със специалисти в сферата на онкологията, които ме прехвърляха към съответните такива в неврохирургията и обратно.  Онкологичната комисия излезе с препоръки за лъчетерапия, като преди това ми беше предложено и горещо препоръчано от същата комисия да потърся специалист неврохирург, който да постави цимент на поразените от тумори места по гръбнака ми.  Неврохирургът изрази мнение, че няма смисъл да бъда лекувана с и препоръча на родителите ми „да ми бъде осигурено спокойствие в последните три месеца от живота ми", разказва Десислава.

Със същите отговори документите й са върнати от клиники по онкология в Турция, Германия и Пловдив. Макар и отчаяна, Десислава отказва да повярва, че животът й свършва. Не се доверява на традиционните методи на лечение по „българските медицински стандарти" , макар да е здравен работник и да е работила в клиника по онкология.

„От пациенти, успешно лекувани в Клиниката по интегративна медицина в София получих информация и надежда за добрия изход от заболяването си. Като единствена останала възможност потърсих помощ там. Напълно обездвижена, с помощта на колегите ми от отделението по реанимация в болницата, в която работя, успях да отида в Клиниката”, разказва Десислава.

След преглед и консултация е назначен пет скенер, който потвърждава страшната диагноза. Направените кръвни изследвания за първи път от установяването на костните тумори показват завишение на туморните маркери над 100 пъти.

„Лечението ми започна с подготвителни процедури, последвани от 6 курса инсулин- потенцирана химиотерапия. След третата ИПТ се почувствах по-добре, започнах да се движа без чужда помощ и изпитвах болки само при физическо усилие, които след завършване на курса от шест ИПТ напълно изчезнаха.  От този момент възвърнах нормалния си начин на живот,  а близките ми, преживели с мен тези толкова тежки моменти, намериха успокоение”, казва Десислава.

Контролният пет скенер показва пълно отсъствие на туморна активност, с остатъчни постерапевтични лезии, които в последствие са потушени с последвала инсулин-потенцирата терапия с витамин Ц.

„Много често си мисля какво би станало ако се бях вслушала в мнението на специалистите, които  лекуват онкоболни  по „ стандартите на българската медицина". Вероятно щеше да се окаже вярна тяхната прогноза  и препоръка „да ми се осигури спокойствие в последните три месеца от живота ми. Не знам кои ще бъдат последните три месеца от живота ми, но дотогава ще се радвам на любовта на близките и приятелите си , а между тях винаги ще бъде екипът на клиниката по интегративна медицина”, категорична е Десислава.

Днес тя се радва на всеки миг от живота си и се стреми да го изживее пълноценно. На хората, изпаднали в нейната ситуация, пожелава да не губят надежда и да вярват, защото вярата е тази, която ни крепи в най-трудните моменти.