Книгата с тъжни разкази „Хора с прякори“ на известния кинокритик и преподавател в НАТФИЗ проф. Божидар Манов беше представена в Стара Загора в рамките на кинофестивала „Златната липа“. Представи я режисьорът Юрий Дачев, който припомни, че макар издадена само преди година, книгата вече има сериозни литературни отличия и признание – получила е наградата на Софийска община, имала е своето представяне на Аполония, претърпяла е две издания. Оказа се, че проф. Манов е пропуснал да вземе книги за представянето със себе си, а в книжарниците на Стара Загора се оказаха налични само два екземпляра.

„Проф. Манов има славата на очарователен, ерудиран човек, който и в най-сериозните кинодебри намира основание да се усмихне. Когато прочетете тази книга, тя ще ви сепне със своя драматизъм. Неговите герои – хората с прякори, имат изключително тежки съдби. Но през всички лъкатушения на живота те остават достойни, много интересни и богати хора - от онези, за които казват, че са солта на земята“, каза Юрий Дачев.

Приятелите на проф. Манов го зарекли да напише втора книга с ведри разкази, тъй като добре познават богатото му чувство за хумор.

„Аз съм отвикнал да говоря сериозно. Защото ме преследва един афоризъм на Волтер – „Постоянната сериозност е белег за посредственост“ и това ме плаши истински“, не пропусна да се пошегува проф. Манов. Идеята да напише 16-те разказа в „Хора с прякори“ го осенила докато карал тежък ковид, затворен сам вкъщи. Заради болестта го хванало безсъние.

„И в това размътено, полусънно състояние започнаха да нахлуват тези хора с прякори. Повечето ги знам от детството си, другите от по-късни години. Винаги съм разбирал, че в някакъв смисъл те са изпаднали хора отвъд борда на живота и търсят начин как да оцелеят. Звучи сълзливо, но пък втората важна черта на тези хора с прякори е, че последното, което могат да опазят, е своето собствено достойнство. Поради което са необичайно горди. Затова ми се стори, че е възможно да се отърва от тях като ги вкарам в един файл. Книгата стана бързо. Единия ден писах разказа, като ги позабравя -  още един ден редактиране и готово.

Големият страх на проф. Манов обаче бил да не попадне в капана на измисления от него литературен жанр „баналите“ – по аналогия със средновековния жанр „моралите“.

„Един текст на второто изречение се разпознава дали не отива към „баналите“. Но ако се заиграе да бяга от баналното, идва друга опасност за автора – да започне да прави едни финтифлюшки, едни билигъвчета, да върти едни усукани панделки, за да си разкраси съчинението. Не става така! Единственият възможен начин е езикът, словото, лексиката, синтетичната конструкция, речевата характеристика на героите “, обясни проф. Манов.

Насочва усилията си да избяга от баналното повествование чрез изграждане на живи, достоверни, сочни характери, хора, които утре може да бъдат срещнати на улицата. „Уменията за самоконтрол при изграждане на езика е много важна и може би основната ми професия на кинокритик поддържаше у мен едно контролно критично око“, каза още Божидар Манов.

Той определи като най-тъжен разказа си „Среден род“, за баща, който погребва дете на 7 години. А най-закачливия разказ, който е почти на ръба на иронията, се казва „Скучната“ – за квартална хубавица, квартален Дон Жуан и местен Казанова.

Авторът разказа за някои от героите на своите разкази – Перото, Сивия, Скучната. Божидар Манов събра аплодисментите на присъстващите на представянето, сред които беше и актрисата Ели Скорчева. Оказа се, че тя вече е чела книгата с тъжни разкази и е очарована от тях. „В тях има много кинематографичност и един ден няма да се учудя, ако се превърнат във филм“, посочи тя.