12-годишната Мария-Роза Мирчева от VI „д“ клас на Шесто основно училище „Свети Никола“ спечели първо място в Международния литературен конкурс "Вълшебното перо" за 2024 г. на българското училище "Иван Вазов" в Париж. Стиховете на Мария-Роза са били оценени най-високо сред 630 творби поезия и проза, изпратени от българчета, които живеят в 15 различни страни по света.

„Всички наградени деца могат да се гордеят със себе си и творбите си, защото в класирането намериха място само най-добрите от добрите!“, написаха на страницата на училището във фейсбук организаторите от Българското неделно училище ''Иван Вазов'' – Париж, което създадено по инициатива на асоциация ''Христо Ботев''.

Председател на авторитетното жури е известната писателка Здравка Евтимова, а членове са изтъкнатите български писатели Катя Кремзер, Лили Спасова и Радослав Гизгинджиев.

Награждаването на призьорите ще се състои в Париж на 19 май по време на тържествения концерт за 10-я рожден ден на БНУ "Иван Вазов" в Théâtre Saint-Léon, 11, place du Cardinal Amette, 75015 Paris.

Ето трите стихотворения, с които Мария-Роза Мирчева участва в конкурса:

Буболече

 На мама

 Аз съм във лято облечено

 и ухая на слънце.

 Бързичко тупа сърцето ми -

 по-малко от пшеничено зрънце.

 В маргаритките крия се аз

 и цветята разлиствам с вълшебство.

 И чувам им топлия глас:

 „Ах, какво добро буболече!“

 Брезичка

 Бреза красива сред полето

 помаха нежно на детето

 със резедавите листенца,

 със снежни клончета - кристали.

 Роди се днес и се изправи.

 С прекрасна пролетна въздишка

 разпръсна цветни аромати.

 И стана като в чудна книжка -

 за миг разцъфнаха цветята!

Родина

„Ако някой ме пита какво е родина,

ще му дам да опита узряла къпина.“

 Мая Дългъчева

За мен родината е цвете,

отглеждано с любов.

Прилича ми на слънчево дете,

на дървото най-красивият плод!

Прилича ми на капчица роса,

току-що долетяла от небето,

прилича ми на бисерна сълза

и на дъга със слънце в цветовете.

И на кокиче бяло ми прилича.

И на блещукаща трева зелена.

Прилича ми на ягода червена.

И във шевици къща пременена!

Ето какво е за мене родина -

обич,

сладка като узряла къпина.