Радослав Рибарски: Гласуваните 250 млн. лв. за комплекса „Мини Марица Изток" ще се окажат недопустима държавна помощ
Съпредседателите на „Продължаваме Промяната" Кирил Петков и Асен Василев, и депутатът Радослав Рибарски участваха в открит разговор по темата: „Промяната последните 10 месеца – в какво успяхме и къде сбъркахме? Какво ни очаква?", който се проведе в Стара Загора.
Старт на срещата даде народният представител Радослав Рибарски, който акцентира върху една от най-важните теми за региона през последната седмица – „Мини Марица – Изток" и ТЕЦ „Марица Изток 2".
„През изминалата седмица станахме свидетели на сюжет по предизборен сценарий с чисто популистко решение по една обичайно политизирана тема. Темата преди всички избори е: Кой ще спасява мините и ТЕЦ-а?, а хората очакват работещо и дългосрочно решение. В крайна сметка се гласуваха едни 250 млн. лв. за комплекса „Мини Марица Изток", които, за съжаление, ще се окажат недопустима държавна помощ, обясни Рибарски пред старозагорци.
През последните 10 месеца правителството на ПП-ДБ успя да реализира голяма част своята управленска и законодателна програма и придвижи немалко промени, без да вдига много шум. Една от тях беше именно това да осигури 2.3 млрд. лв. за регионите Стара Загора, Перник и Кюстендил. И докато се прокарваше посланието за проблемите след конституционните промени, фактите за решенията, взети преди тези промени са категорични:
„Безплатните лекарства за сърдечно-съдови заболявания струват 45 млн. лв., което е по 120 хил. лв. на ден. По договора с „Боташ" плащаме по 1 млн. лв. на ден, и ще продължим да плащаме през следващите 13 години. И ако искаме да прекратим този договор, ще трябва да изплатим всичко в аванс. Това е щетата от един служебен кабинет. Нека после да кажат, че е грешна Конституцията", обясни Василев.
Доскорошният финансов министър даде отговор и на въпроса накъде отива индустрията в региона в контекста на цялостната промяна в Европа.
„През 2021 г. с Кирил дойдохме при миньорите в Раднево, още преди да се беше създала ПП. Те казаха: Тук имаме една подписка в подкрепа на мините до 2050 г., до изчерпване на въглищата. Ще подпишете ли. Аз казах: „Да, но ...", и всички чуха „да", но не поискаха да чуят „но". Казах „да", защото трябва да се борим въглищата да работят, докато могат. Но – 2050 г. е абсолютно нереалистичен срок, защото се смени пазарът. Никой не иска да му се смени начинът на живот, работата, но трябва да се направи плавен преход. Докато се опитваме да спасим въглищата, изпускаме възможността да се построи по нов начин цялата индустрия в региона, така че да се запазят доходите. Вместо да впрягаме енергия да се върне миналото, да я използваме, за да построим бъдещето."
„За да върви държавата напред, трябва да сменим начина, по който работи системата. Това е голямата битка, която стои пред нас. В момента 1/3 от страната иска да станем нормална европейска държава с честни конкурси, парите да стигат обратно при хората, да не се краде и всичко да върви добре в страната. 1/3 от страната искат латиноамериканският модел на управление. 1/3 искат промяна по руски модел. Нашата битка е да „подкараме колата към Европа".
А каква е причината вече 30 години нищо да не се променя в държавата – обясни Кирил Петков с „карта на завладяната държава".
„Държавата в лицето на МС, НС и парламентът е една от петте оси на властта. И това е единствената демократична ос от всички. Останалите четири са перманентната власт, дадена на хора, за които не сме гласували - служби, регулатори, съдебната власт и някои медиите. До голяма степен животът на хората зависи от тези институции, но никой не е гласувал за тях. Системата е така измислена, че дори един премиер не може да махне шефа на ДАНС – както се опита акад. Денков, нито шефа на НСО – както опитах и аз в ролята си на премиер."
Основният въпрос на хората бе как демократичната общност ще се запази единна, за да продължат всички заедно да се борят за превръщането на България в една нормална европейска държава.
„В момента се създават много партии с идеята да се разпилее демократичният вот, но важното е, че партиите, които могат да минат 4-те процента останаха заедно", каза Василев.
„Ако гласовете не се разпокъсат, целостта на общността остава", добави Петков.