Преподобният Теодор се родил в първата половина на VI век в село Сикеа, област Галатия в Мала Азия, откъдето минавал главният път от Цариград през Никея към Анкира (днешна Анкара). Майка му Мария била съдържателка на крайпътен хан, а баща му Козма служел при императорския двор. След като майка му се събрала с Козма и заченала, тя изоставила предишния си живот и заживяла богоугодно. Свети великомъченик Георги се явил насън на съпрузите и предрекъл, че синът им ще получи Божията благодат и ще живее по Неговия закон.

Наистина Теодор отрано проявил стремеж към молитвен и свят живот в уединение. На 12-годишна възраст си изкопал малка пещера под олтара на църквата "Св. Георги" и започнал там да се отдава на молитви и четене на свещени текстове. По-късно прекарал две години в една пещера в планината. Отшелническата му самота била прекъсната от настойчивите молби на близките му и той се върнал при тях. А когато епископът на близкия град Анастасиопол Теодосий чул за подвижничеството на Теодор, потърсил го и го посветил в свещенически сан.

Теодор продължил да живее при църквата "Св. Георги", в която вече служел, с Божията помощ изцелявал болни, прогонвал бесове. Заедно със събралите се при него последователи в монашеството Теодор построил църква "Св. архангел Михаил" и основал манастир. Въпреки желанието си да живее далече от хората в безмълвие, по настояване на вярващите бил ръкоположен за епископ на Анастасиопол (на 100 километра западно от Анкара, сега Бейпазаръ).

По-късно обаче се отказал от високия сан и се върнал в манастира, за да живее в постоянна молитва. От житието му става ясно, че се е срещал с видни представители на светската и църковната власт, дори с императори и патриарси по време на пътуванията им през Сикеа или в Цариград. Упокоил се на 22 април 613 г.