Ас. д-р Дончо Донев е социален психолог, заместник-директор и преподавател в ДИПКУ към Тракийски университет – Стара Загора

Г-н Донев, каква е Вашата психологическа картина на обществото по време на пандемията, как се отразиха мерките за сигурност и ограниченията на психиката на хората?

Винаги, когато има натрупване на много промени в обществото, това води до криза. Хората реагират по два начина по време на криза, без значение дали е пандемия или война. Едната група от хора изпада в ступор – толкова са уплашени и притеснени, че не могат да реагират и ограничават действията си, заради страх от неизвестност и несигурност. Те се изолират и се затварят в себе си, не само физически. Другата група от хора приема кризата като възможност, от която да се възползва. Те реагират абсолютно полярно, сякаш цял живот са чакали този момент, за да блеснат. Пример за това са част от политиците, които се опитаха да използват кризата, за да покажат някакви лични качества. Но не е задължително човек да е политик, за да реагира така. Резултатът от тези два типа крайно различни реакции в обществото е, че започна да се трупа напрежение, което раздели хората на два лагера.

Какво отражение дава върху психика липсата на нормални социални контакти?

Маската на лицето скрива голяма част от нашите емоции, тоест нашият събеседник е аватар. Липсват лицеизразът, мимиката, жестът – това, което наричаме език на тялото, който е един от каналите за пълноценна комуникация. Това означава, че общуването е ограбено по някакъв начин, то е непълноценно и създава несигурност, тъй като остава да разчитаме само на това, което чуваме като думи.

Доскоро не можехме да удовлетворяваме друга наша базова потребност – социалния контакт.

Тази съвкупност от ограничения води човека към недоверие в останалите.

Отрази ли се на семейните отношения дългата изолация вкъщи ?

Ще посоча за пример празника Сирни Заговезни, на който се иска прошка – семействата са били изолирани заедно цяла зима и неминуемо се е натрупало напрежение. На този празник си прощават и продължават живота си отново заедно. Българските ритуали и обичаи имат психологически момент, фолклорът ни има и психотерапевтичен елемент. В момента това, което се случва също е натрупало напрежение в партньорските отношения.

Кога обществото ще излезе от психологическата криза, ако бъдем оптимисти и предположим, че няма да има втора епидемична вълна и животът отново ще влезе в нормалните си стойности?

Обществото никога вече няма да е същото, няма как да влезем два пъти в една и съща река. Всяка криза води до промяна, в основата на кризата винаги е промяната. Случиха се толкова много неща, че няма как обществото да е същото, то вече е различно.

В Департамента за информация и повишаване на квалификацията на учителите много често контактувате с учители и имате най-ясна представа за тях. Онлайн обучението стресира ли ги и успяха ли да се адаптират към тази наложителна виртуална среда?

Аз се възхищавам на учителите! Ако кризата е промяна, то те живеят в една постоянна криза, имайки предвид ежесекундните промени в училищната система години наред и в този ред на мисли – учителите са свикнали, че каквото и да стане, те трябва да се справят и имат способността да го направят.

Учителите за два месеца направиха невъзможното, те работят в момента без никога на някого от тях да е преподавана методика на обучението онлайн. Всеки от тях намери начин да достигне до учениците си и това, което направиха учителите е абсолютен подвиг.

Вие като социален психолог какъв съвет бихте дали на хората в тази ситуация?

Да се забавляват! Ние като нация сме така устроени, че гледаме в миналото и в бъдещето. Миналото ни носи вина, защото се съмняваме дали сме постъпили по най-добрия възможен начин, а бъдещето е несигурно, тъй като е неизвестно и носи страх.

Добре е човек да се фокусира върху днешния ден, да зарадва някого около себе си или себе си. Човешката психика е като автомобилен двигател – когато се движи гори горивото си и от време на време трябва да спре и да зареди. Ние зареждаме, когато преживяваме положителни емоции.