На 18 април от 19:00 часа в Държавна опера-Стара Загора е постановката на операта „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини. Диригент Гай Дейвис. Режисьорската адаптация е на Славчо Николов, Сценография Борис Стойнов, Художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова, Адаптация и репетитор на балета Пенка Димитрова. Хормайстор Младен Станев.

В ролята на Чо Чо Сан ще видите Деси Стефанова, Пинкертон е Борис Тасков, Шарплес е Иван Кабамитов , Горо е Ивайло Йовчев, Сузуки е Тереза Бракалова, Кейт Пинкертон е Емилия Джурова и др. Участват хор, оркестър и балет на Държавна опера-Стара Загора.

„Мадам Бътерфлай“ на Държавна опера-Стара Загора е спектакъл, създаден през 2005 г. за откриването на Фестивала за оперно и балетно изкуство /ФОБИ/. В  онази година сградата на Операта все още не е завършена и спектаклите се играят на сцената на Драматичен театър „Гео Милев“ в града. През сезон 2005/2006, по покана на Columbia Artist Management, представлението е играно в над 15 щата на САЩ. За гастрола на постановката има положителни критики и възторжени отзиви от американската преса и публика. С малко прекъсване между 2010 и 2012 г., представлението не слиза от Старозагорска сцена в продължение на 6 сезона като се радва на изключителен зрителски интерес.

Коя е легендарната мадам Бътерфлай?

Мадам Бътерфлай (Чо Чо сан) е гейша, влюбена в американския лекомислен лейтенант Пинкертон. Той се оженва за нея, но не точно по любов, колкото от увлечение и изкушен от възможността да има брак и в Япония, и в Щатите. Връщайки се в Америка, се жени и за Кейт, а Чо Чо сан остава сама с детето им, очакваща го в къщата им в Нагасаки, презряна от близките си и отхвърляща предложенията за брак на японски принц. Три години по-късно Пинкертон слиза от кораба на пристанището с американската си съпруга и иска да отведе със себе си детето, а разбитото сърце на мадам Бътерфлай не издържа и тя слага край на живота си.

Пучини се запознава за пръв път с този сюжет в Лондон, където присъства на театрална постановка „Мадам Бътерфлай“ на Дейвид Беласко, който, от своя страна, я е адаптирал от кратката история на Джон Лутър Лонг, публикувана в списание. Действително тази японска драма носи необходмия заряд да се превърне в оперно произведение, но Пучини всъщност е бил вдъхновен не толкова от нея, колкото от изпълнението на актрисата Евелин Милард. Тя изиграла толкова въздействащо образа на влюбената гейша, че веднага след завръщането си в Италия композиторът поръчва изработването на либрето от авторите Илика и Джакоза, които, за да обогатят сюжета, добавят ново действие в него.

Премиерата през февруари 1904 г. е пълно фиаско. Враговете на Пучини стоят зад организирания й провал, но по всяка вероятност операта е изненадала и публиката със своята модерност и нетипичност, както и с неубедителната сценография. Пучини обаче не се отказва, а я преработва и след три месеца се състои втора премиера в Бреша, където произведението се възприема по коренно различен начин и откъдето поема по своя славен път из целия свят.