Голяма част от жителите на област Стара Загора са запознати сравнително добре с инструментите на Европейския съюз за сближаване (кохезионната политика). Изключително малък процент от тях обаче могат да посочат конкретни мерки и проекти, изпълнявани в града и региона. Това показва социологическото проучване, реализирано от агенция „Тренд“, по поръчка на „Бранд Медия България“, като част от изпълнението на европейския проект „Преход на възможностите“. То бе представено по време на конференцията „Преход на възможностите – Стара Загора“, организирана от „Бранд Медия България“ и Агенция за регионално икономическо развитие - Стара Загора.

Изследването обхваща 1000 пълнолетни лица от Старозагорска област и е осъществено чрез преки интервюта, проведени в периода 22 ноември – 1 декември миналата година.

57% от жителите на областта не могат да посочат нищо, с което свързват политиката за сближаване на ЕС. 89% от анкетираните не могат да посочат нито един проект в област Стара Загора, изпълняван по кохезионната политика на ЕС.

По отношение на настроенията към Зелената сделка, сравнително висок процент от гражданите на Стара Загора и региона казват, че са запознати с нея (64%).

Една от негативните последици за региона, според анкетираните, би била затварянето на въглищните централи, като 38% са против затварянето.

Най-голямото притеснение на мнозинството от хората, свързано с предстоящите промени и прехода към въглеродно неутрална икономика, е загубата на работни места.

Два от инструментите на Европейския съюз се ползват със сравнително добра разпознаваемост. Планът за възстановяване и устойчивост е познат за 56%, а Европейският фонд за регионално развитие за 48%.

В сравнителен план най-позната е диверсификацията на енергийни източници – за нея са чували 37% от жителите. Една трета от целевата група са чували за модернизация на местната икономика, а малко над една четвърт за смекчаване на отрицателните последици за заетостта.

Мерките, предвидени за региона, са непознати за мнозинството от жителите, което показва, че има необходимост от допълнителното им популяризиране.

89% от жителите на от жителите на областта не могат да посочат проект за насърчаване на работни места, растеж и иновации в региона.

Едва 11% дават конкретен отговор. Според около една четвърт от тях такъв проект е санирането на сгради, а 11% посочват обновяване на ЖП гарата в Стара Загора. 10% посочват по-общо откриване на нови работни места, 8% - строеж на пътища и магистрали. Всички останали отговори са с много малка база споменавания.

В най-голяма степен респондентите виждат посочените от тях проекти като възможности за осигуряване на нови работни места, следвано от икономия на електроенергията и осигуряване на по-добри условия за живот.

През тази година в Стара Загора ще бъдат стартирани няколко европейски финансиращи процедури. Това стана ясно от думите на зам.-регионалния министър Ангелина Бонева, която участва онлайн в събитието.

През 2024 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството планира процедура за енергийно обновяване, която ще даде възможност освен да се спести енергия, хората да живеят в по-комфортна среда, градовете да бъдат облагородени, а населението да спестява средства.

Около средата на годината се очаква да бъда стартирана програма за подкрепа на малките и средните предприятия, а до края на годината – за логистични паркове и зони в трите региона, засегнати от Зеления преход. До края на годината трябва да бъде предложена и процедура за големите предприятия в региона.

Ангелина Бонева коментира, че Стара Загора, в предишен период, е сред отличниците в усвояването на европейски средства.

По думите ѝ целта е процедурите да се адаптират към нуждите, които имат регионите.

Искам да насърча гражданите на Стара Загора – питайте, настоявайте, изисквайте от хората, които сте избрали, защото те са на тези позиции заради Вас. Това каза Огнян Златев, съветник в Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ в Европейската комисия, който също взе участие в събитието, проведено в рамките на европейския проект "Преход на възможностите".

„В случая със Стара Загора Вие сте в привилегировано положение, защото освен политическото ръководство на страната, освен еврокомисари и евродепутати, които също са избрани с Вашите гласове, Вие имате и еврокомисар, който идва от Стара Загора – Илиана Иванова. Напомняйте за Вашите проблеми в региона, защото така правят всички останали", каза Златев.

Той обясни, че в Брюксел не са запознати в детайли какви са проблемите на хората на регионално ниво. И затова ги посъветва: „Трябва постепенно и упорито да настоявате, без да се отчайвате."

Златев призова бизнесът да се учи от опита на неправителствените организации, които, според него, са много успешни в Брюксел в отстояването на своите искания, а общините да създават свои представителства в Брюксел, както правят регионалните власти в други части на Европа, за да защитават интересите си на местно ниво.

Той отхвърли и  широко разпространените твърденията, че "Брюксел налага на България".

„Когато се обсъждат различните решения и политики около масата на преговорите винаги стои български министър, министър-председател или президента. Да се говори, че нещата са наложени от Брюксел, без да сме си казали мнението, не е коректно и правилно. Друг е въпросът каква позиция сме отстоявали", каза Златев.

Той засегна и темата с изключително големия проблем – не само за България, но и за Европа и дори за света – с липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. Според него има три начина да се преодолее този проблем: чрез инвестиции в образование, чрез преквалификация на хора в активна възраст, които могат да придобият нови умения и да се преквалифицират, чрез внос на работници от трети страни, което обаче е много неустойчив вариант.

За съжаление в европейски план сме на последно място в класациите за хора в активна възраст, които се преквалифицират или имат желание за това, с идеята да започнат нова работа. Статистиката показва, че в ЕС 34% от хората в активна възраст преминават или имат намерение да се преквалифицират, докато в България този процент е едва 10.

Министерството на енергетиката разработва генерален план за комплекса „Марица-Изток“ в Стара Загора и работи по привличане на международни консултанти, които да подпомогнат процеса. Това каза Христина Стоичкова, държавен експерт в енергийното ведомство, по време на конференцията „Преход на възможностите“.

Такъв партньор ще бъде Европейската инвестиционна банка, която ще консултира Министерството на енергетиката при разработването на план за развитие и инвестиции на комплекса „Марица-изток“. Споразумение за това подписаха вицепрезидентът на банката Кириакос Какурис и министърът на енергетиката Румен Радев.

По думите на Стоичкова ангажиментът на ЕИБ за консултация е в рамките на тази година, но „няма да чакаме те да свършат работа, за да започнем ние, работата ще тече паралелно“.

В най-скоро време ни трябва този план, за да могат да се случат всички инвестиции в комплекса по един предвидим начин“, каза тя.

Стоичкова допълни, че споразумението е безвъзмездно за държавата, тъй като ЕИБ е климатичната банка на Европа и има собствен ресурс за такава техническа помощ.

Водим разговори с екипи и на Световната банка, които да подпомогнат с анализи, тъй като те вече са работили във връзка с прехода в България, но не с тези три въглищни региона, а с осем други", обясни тя.

Идеята за генерален план на комплекса е заложена в Териториалния план за Стара Загора. По думите на Стоичкова изработването на този документ е свързано с факта, че тук има много сериозни държавни активи – материални и нематериални (човешки ресурс), които трябва да се запазят и използват в процеса на трансформация.