Възлюбени в родилия се Богомладенец, братя и сестри,

Витлеемската пещера пак блести с чудната благодат на Младенеца. Четиридесет дни светата Църква ни подготвя за този неизказан и светъл празник. Чуваме ангелската песен, възхваляваща Бога и приканваща за блага воля между хората, а в душите ни звучат словата на светия апостол „ Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът“ /1Тим.3:16/.

Това е денят, в който Божията любов ни прегръща и носи радост на всички човеци „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.“ / Йоан 3:16/ . Словото Божие приема плът, за да стопли с вечната си обич изстрадалите от греха сърца. Второто Лице на Пресветата Троица - Синът Божий, смирен и благ, приема „образ на раб“/Филип. 2:7/, и този Раб възражда надеждата и възпламенява вярата ни. Той, Който „дири и спаси погиналото“ /Мат.18:11/, претворява всеки от нас и чрез Него ставаме „род избран, царствено свещенство, народ свят, люде придобити“/ 1Петр.2:9/.

Днес св. Църква тържествува и всяко вярващо сърце е помилвано! Днес е празникът на непомръкващата надежда, изгряла заедно с Витлеемската звезда, на мира и добрата воля. Неизказаното тайнство на Рождество Христово отново тихо ни напомня, че нашата християнска надежда никога не посрамя и когато сърцата ни жадуват за духовност и мир, тя е тази, която им го дава.

Бог идва да ни изкупи и да бъде път за вечен живот /ср. Йоан 14:6/, но виждаме ли великата му саможертва сега, във време на войни, на суета и гонене на преходни ценности? Докосваме ли се до смирението Му днес, когато сме престанали да проправяме пъртини между нас и другите ? Душите ни не милеят ли за споделена добронамереност и добра воля, дори и за минута ?

Искрените отговори на тези въпроси са тъжни, защото духовните ни сърца все повече страдат от безразсъдност и не могат да видят цветовете на болката на ближния, на братята и сестрите ни. А ние сме такива, защото Христос се роди, за да се осъзнаем и видим, че всички сме чеда Божии /ср.Йоан1:12/.

Неслучайно ангелите от небесните висини започват песента си с думите „Слава във висините Богу!“. Небесният ни Отец е този, Който ни вика от небитието и ни дава живот. Ние сме неговата надежда и болка. Надежда, защото Той ни дарява свободна воля, с която можем да творим мир на земята и да носим добро на ближния си, но и болка, поради факта, че все по-малко се трудим за тези добродетели. Бог смирено чака решението ни. Христос се ражда, за да възстанови мира между нас и Божията святост, мира със собствената ни съвест.

Мирът не може да съществува без благоволението помежду ни. Това небожителите го знаят и ни призовават „Между човеците благоволение!“. Само Христос може да ни го дари стига да му се отдадем, както Той ни се отдава. „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!“ /Мат.3:17,17:5/, казва Бог Отец при Кръщението и Преображението на Иисуса Христа, приканвайки ни да осъзнаем, че човеците стават съпричастни с това благоволение, заради въплътяването на Сина Божий, Който съединява човешкото естество със Своето Божествено, Който с великото Си смирение покрива нашата гордост, а с послушанието Си премахва греха от непослушанието на нашите прародители.

Бог в Своята премъдрост ни е дарил всичко това. Да приемем този вечен дар с дух, вяра и сърце. Само така можем да почувстваме величието на Рождество Христово и осмислим честването на  празника. Нужно е да извървим вътре в нас пътя от егоцентризма си до Бога и  хората. Той често не е лесен, но крачка след крачка идва и утехата, носеща мир и радост. За тях жадуваме всички и вярващи, и все още невярващи. Чеда Божии сме и не можем без Спасителя си, защото Той е „пътят и истината и животът“ /Йоан 14:6/.

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

ЧЕСТИТА НОВА 2024 ГОДИНА !

+ Старозагорски митрополит Киприан