Сякаш беше вчера, а съвсем неусетно се оказа, че са минали цели десет години от един от най-великите беройски моменти – спечелването на първата Купа на България. Беройци обаче помнят още емоцията, чувствата, невероятните моменти на терена в Ловеч секунди след като Дончо Атанасов вкара победното попадение, с което сложи точка на усилията на всички – треньори, футболисти, фенове, ръководители. Берое бе на върха и нищо друго нямаше значение.

Връщаме се назад, за да си припомним как се стигна до този успех:

Купа на България 2010 г.

„Берое“ покори Северозапада. Така започва участието на тима в турнира за Купата на България през сезон 2009/10 г. Във втория кръг старозагорци трябва да се изправят срещу „Монтана“ като гост, а победителят в двубоя се определя в една среща. Този двубой е изтеглен изключително далеч в програмата на турнира и се играе едва три дни преди началото на следващата фаза – осминафиналите. Жребият дори е изтеглен и „Берое“ ще трябва да остане в тази част на България, за да се изправи срещу „Локомотив“ (Мездра). Към онзи момент и двата съперника са от елитната група на българския футбол. Двубоите са през декември 2009 г., а „Берое“ не е сред фаворитите за спечелване на трофея.

Трябва да споменем, че към горната дата положението в клуба не е никак розово. Финансовото състояние не е добро и клубът функционира с помощта на Община Стара Загора. През ноември дори е организирано уникално до онзи момент за България събитие – благотворителен концерт за футболен клуб. През месец декември клубът е близо до смяна на собствеността, но до това не се стига. Въпреки всичко футболистите се представят доста добре в първенството.

…10 декември 2009 г., Монтана

Срещата се играе на ужасен терен. Кал, локви и почти никаква трева възпрепятстват играта. Ясно е, че мачът ще бъде битка и ако някой успее да отбележи гол – ще продължи напред. Старозагорци все пак са по-активни и желаят повече победата. За радост попадение в мача пада, при това във вратата на домакините. В 65-та минута топката е центрирана в наказателното поле на „Монтана“ от пряк свободен удар, рикошира на няколко пъти и попада в Дончо Атанасов, който праща кълбото в долния десен ъгъл със силен шут – 0:1. До края футбол почти не се играе и „Берое“ продължава борбата.

…13 декември 2009 г., Мездра

„Беройци“ са амбицирани да завършат годината по най-добрия начин и изиграват много силен двубой. Срещата започва с мощен натиск на „зелено-белите“ и още в 9-та минута резултатът е открит, когато Петър Димитров центрира, а Дончо Атанасов реализира с удар от наказателното поле. Гостите продължават с натиска, искайки да решат всичко и се класират за четвъртфиналите. Второто попадение отново е на Дончо Атанасов и пада в самото начало на второто полувреме, като още тук има индикации, че това ще бъде неговият турнир.

„Берое“ не оставя никакъв шанс на съперника и дори бележи трети гол, дело на Георги Андонов в 75-та минута. Всичко това означава класиране за последните осем в турнира. Жребият за следващата фаза е почти веднага. Двойките са изключително любопитни, а в най-важната „Берое“ приема ЦСКА в Стара Загора. Най-големият фаворит, след отпадането на „Литекс“ и  „Левски“ в осминафиналите. Това е единствената двойка, противопоставяща два елитни тима. В останалите срещи съперници са отбори от „А“ срещу отбори от „Б“ група.

Но дали ще има „Берое“ през 2010 г.??? Това е основният въпрос, който тормози феновете. През януари обаче нещата се подобряват. Въпреки това отборът е напуснат от няколко ключови играчи, но старши треньорът Илиан Илиев остава на своя пост. Финансовите проблеми са решени до края на сезона с помощта на Община Стара Загора, привличането на сериозен рекламодател и средставата от ТВ права. Така „Берое“ посреща ЦСКА в четвъртфинал за Купата на България

…31 март 2010 г., Стара Загора

Две седмици по-рано двата тима излизат един срещу друг в мач от първенството, който завършва без отбелязан гол, а домакините все още са непобедени на своя стадион. Турнирните срещи обаче са с друг заряд. Точно три години по-рано „зелено-белите“ отстраняват същия съперник на същия етап от турнира след гол на Лино Лопеш в 120-та минута.

Над 10 000 зрители присъстват на двубоя с „армейците“ за Купата на България през 2010 г. През първата част гостите са по-активни, а беройци разчитат предимно на бързите си крила, които организират страхотни контраатаки. Гол в някоя от вратите обаче не пада. „Зелените“ чакат, за да нанесат своя удар и той идва в 72-та минута. Тогава Слави Жеков отнема една топка в центъра и намира Здравко Илиев по десния фланг на атаката, той центрира в наказателното поле, а там топката достига до Искрен Писаров, който я праща в мрежата – 1:0. Много усилия и много подкрепа от трибуните до края на мача. Нов гол така и не пада и по този начин „Берое“ е сред последните четири. След последния съдийски сигнал на северната трибуна на „Храма“ се ражда прословутия рефрен „Купата е наша“, който ще оглася стадионите до края на кампанията…и дори много след това.

След този мач от аутсайдер изведнъж „Берое“ се превръща в най-големия фаворит за спечелване на Купата, след като в останалите срещи побеждават тимовете от втория ешелон. Напрежението вече е върху отбора от Стара Загора, а в последен двубой преди финала съперник ще бъде „Чавдар“ (Етрополе).

…28 април 2010 г., Етрополе

„Берое“ ще трябва да продължи похода от там, от където го започна – Северозападна България. Полуфинал под номер 10 за „Берое“ в турнира. Дни преди срещата истинска истерия за мача завладява Стара Загора и феновете готвят инвазия в Етрополе. „Купата е наша“ ехти по целия път и около 1000 беройци се изспиват в балканското градче, където ще се реши единия финалист. Другият полуфинал е „морски“ – „Черноморец“ (Поморие) – „Калиакра“ (Каварна).

„Берое“ несъмнено е по-класният отбор от своя съперник и владее инициативата в двубоя с „Чавдар“. Предвид залога и напрежението победата логично не идва лесно. Единственото попадение идва в 39-та минута, когато левият краен бранител на „Берое“ Атанас Атансов изпълнява фаул на около 40 м от вратата на „Чавдар“. Топката обаче прехвърля всички играчи, дори и излезлия страж на домакините и влиза в мрежата му за 0:1. До края момчетата на Илиан Илиев владеят ситуацията и не допускат изненада. Берое е на финал за пети път в своята история!

Съперник във финалния двубой е тимът на „Черноморец“ (Поморие), воден от Петър Хубчев.

…5 май 2010 г., Ловеч

Това е една от най-паметните дати в стогодишната история. До скоро голяма част от феновете дори не си и помисляли, че „Берое“ ще излезе в пряка битка за такъв трофей. Емоциите сред запалянковците са до краен предел. Никой не иска да пропусне мача. Отпуски, болнични, дори откровени „бягства“ от работа само и само да стигнеш до Ловеч в големия ден.

„За мен това е сбъдната мечта. Не съм си представял, че ще изживея подобно нещо. Надявам се да помня това, което ще се случи цял живот“…“Ние сме 2 коли с 10 човека. Отиваме, защото може повече да не видим „Берое“ на финал. Дано да се случи, но…не се знае. Всичките ми приятели ще са там. Даже кума ми си идва специално за двубоя от чужбина“…“Няма как. Ще бягаме от училище. Четох, че може да намалят часовете, но не искам да рискувам. Целият град ще е там. Яко е да си бероец“…“Пуснал съм си три дни отпуск. За мача и за празненствата след това. Бием 3:0″…това са част от изявленията на старозагорци преди мача по местните медии.

И наистина. Около 5000 екзалтирани фена на „Берое“ посрещат двата тима на Градския стадион в Ловеч и запяват песните на победата. Нещата на терена обаче не са толкова позитивни. Да, „Берое“ владее играта, но трудно достига до чисто голово положение пред вратата на „Черноморец“, които от своя страна използват всяка ситуация за бърза атака към беройската врата. Десетките атаки в „зелено-бяло“ следват една след друга, а времето тече неумолимо. Мачът за феновете на „Берое“ минава като миг. С всяка изминала минута дори огромният ентусиазъм на старозагорската публика полека лека се стопява. Нещата отиват към продължения и нежеланата рулетка на дузпите.

Минутата на 90-та. Реферът е дал само една минута добавено време. Вратарят на „Черноморец“ е получил медицинска помощ в нея, а топката е дълбоко в половината на „Берое“. 91-ва минута. Времето на стадиона е спряло. 5000 души в зелено и бяло са вперили поглед в изританата безцелно и отчаяно напред топка от Иво Иванов. Тя едва достига дъгата на наказателното поле, където Андонов със сетни усилия едвам докосва кълбото. То тупва между защитниците в синьо и дебнещия всяко невнимание Дончо Атанасов замахва с левия си крак…безвремие на стадиона в Ловеч…в следващия момент топката е в мрежата на Янко Георгиев…

Празненствата започват от тази секунда. Страхотна радост по трибуните и на терена, защото след 24 години и 23 дни „Берое“ отново ще вдигне трофей. Първи тази чест по право се пада на капитана Слави Жеков. Своя медал получава и Петков Петков, който след четири загубени финала като футболист най-сетне получи златото, макар и като спортно-технически директор.

След мача старши треньорът Илиан Илиев коментира:

„Много трудно стигнахме до успеха. Имаше много напрежение, защото атакувахме и бяхме фаворити. Радвам се изключително много и поздравявам футболистите и на двата отбора. Благодаря на страхотната ни публика. Никога не бяхме печелили Купата и това е паметен момент за нас. Всички в „Берое“ заслужават това отличие. “

Беройци ликуват със своите фенове първо на стадиона, а след това са посрещнати от десетки хиляди и в центъра на Стара Загора.

източник: Берое