Днес изтече срокът за подаване на становища относно Териториалните планове за справедлив преход. Оказва се, че Възраждане са единствената политическа партия, изпратила позиция за плана за Стара Загора.

След успешното лобиране на влиятелни финансови и политически кръгове, свързани с международни корпорации за производство на фотоволтаични системи и ветрогенератори, субсидирани от наднационални финансови структури и банки, в ЕС се прие политиката на „Зелената сделка“. Въпреки уверенията на брюкселските чиновници за гарантиран „Справедлив преход“ към въглеродно неутрална икономика за всяка една членка на съюза, според нейните икономически, технически и социални възможности, на практика тези обещания се разминават с действителността, се казва в документа.

„Натоварването на местните производства на електричество от твърди горива с „въглероден данък“ и субсидирането на изграждането на ВЕИ паркове създадоха илюзията в обществото, че конвенционалното производство на ток е скъпо и вредно, а ВЕИ произвеждат „чисто“ и почти безплатно електричество. Реалността обаче е друга. Пренасищането на електропреносните мрежи с непостоянното и непредсказуемо производство не електроенергия от  ВЕИ доведе до рязка флуктуация на цените на енергийните борси за електричество в ЕС, а балансирането и регулирането на мрежата става все по-сложна и непосилна задача на системните оператори. Това пряко застрашава националната сигурност на страната ни. Добивът на въглища, и специално на лигнитните въглища, и трите големи ТЕЦ-а в Маришкия басейн, играят важна роля за осигуряването на националната енергийна сигурност и за гарантирането на енергийната независимост на България. Важността на местния добив на въглища за енергетиката се определя от растящите цени на горивата, нуждата от гарантиране на енергийната сигурност на страната и осигуреността на населението и бизнеса с икономически достъпна електроенергия“, пишат в становището си от Възраждане.

От партията са абсолютно против така представения образец на Териториалните планове за справедлив преход. Според тях той противоречи на Закона за енергетиката, защото в чл. 3 е записано: „ Народното събрание приема Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България по предложение на Министерския съвет, с която се определят основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката.“ Такава стратегия все още не е приета в българския парламент и всяко решение, касаещо описаното от закона е противозаконно.; противоречи на Решение на Народното събрание от 31.01.2020 г. и 12.01.2023 г.; не е отчетено прогнозното увеличение на потреблението на електроенергия. През 2022 г. потреблението е около 33 ТWh,  а за 2050 г. прогнозата е 50 TWh годишно.

„Затварянето на енергийни мощности от 3650 MW за сметка на увеличаването на капацитета на ВЕИ в България с 3500 MW допълнителни мощности, предимно от вятър и слънце, до 2026 г., без те да са резервирани от конвенционални производства на електричество (ТЕЦ,АЕЦ или ВЕЦ) би подложило на риск цялата енергийна система на страната и нейната сигурност. Социалният ефект от приемането на ТПСП ще бъде катастрофален (съгласно образеца на териториалните планове за справедлив преход),  защото  намаляването на добива от „Мини Марица-Изток“ и респективно производството на електроенергия от ТЕЦ с над 40%  през 2025г., ще остави без работа най-малко 14 000 души, а затварянето на въглищните централи ще остави без работа още над 37 000 души в област Стара Загора. Общо за периода от 2023г. до 2038 г. област Стара Загора ще загуби  51 000 работни места, което е над 53% от всички работни места в областта, а непряко засегнатите членове на семействата ще са повече от 146 000, което е над 45% от населението в област Стара Загора. По този начин един от най- развитите икономически и населен регион (сред първите с най-висока средна заплата в България 1793 лв. към март 2023 г), ще бъде унищожен. Малкият и среден бизнес ще бъде принуден да затвори, поради очакващата се безработица и спад на общите приходите на населението. Ще настъпи демографски срив в засегнатите райони, т.к. хората ще бъдат принудени да напуснат страната или областта за да осигурят прехрана на своите семейства. Липсват данни за реални инвеститори които да открият нови и добре платени работни места, където ще работят „преквалифицираните“. Очакваната обща стойност на финансовите средства, необходими за рекултивирането на мините и превръщането им в ползваеми земи, без това да представлява екологичен риск за хората  и природата, се оценява в рамките на около 3 милиарда лева за период от около 20 години. От къде ще се осигури финансирането. Такива средства няма предвидени нито в Плана за възстановяване и устойчивост, нито в Териториалните планове за справедлив преход. Липсва анализ за цената на електроенергията при затварянето на енергийните мощности. Дали ще е устойчива, конкурентоспособна и икономически достъпна за крайния потребител? Това би струвало на държавния бюджет над 360 млн. лева за обезщетения само за една година, след закриването на работни места и съкращенията на служители в трите теца и мините. Липсва визия от страна на държавата за създаване на работни места и запазване жизнения стандарт на всички пряко и непряко засегнати от поетапното  затваряне на минно-енергийния комплекс „Марица-изток““, категорични са от Възраждане.

От партията допълват, че общата загуба за икономиката ще е над  2 млрд. лева годишно, на база 1,7 млрд., които евентуално ще получим еднократно по плановете. Липсват каквито и да са компенсации за съкратените служителите в енергийния сектор. Липсва  и най – елементарна визия как точно от технологична, техническа, финансова, екологична и социална гледни точки ще се случи това.

„Базов критерии при формирането на национална стратегия за производство на електроенергия би следвало да бъде отчитането на наличие на собствени природни ресурси, чиято цена не се влияе от динамиката на международните пазари или конюнктурни регионални или световни процеси. Така постъпват развитите мощни или развиващи се икономики в световен и европейски мащаб. Сигурността и националните интереси трябва да са водещи във всяка една политика, дори и да противоречат с „общностните ни ангажименти“!, категорични са от ПП Възраждане.

Становището е изпратено до Министерство на енергетиката и Министерство на регионалното развитие и благоустройството.