Апарат с изкуствен интелект за колоноскопия вече работи в Болница „Тракия“.

Иновативната апаратура открива невидими с предишното поколение апарати и трудно откриваеми за окото на лекарите изменения в тъканите.

Ендоскопски апарат с изкуствен интелект за изследване на дебелото черво вече работи в хирургичния блок на Болница „Тракия“ в Стара Загора. С иновативната апаратура, която открива и най-труднозабележимите промени в човешката тъкан, вече са извършени над 100 манипулации с отличен резултат. Това съобщи началникът на Гастроентерологично отделение в лечебното заведение д-р Иван Сираков, д.м.

Апаратът OLYMPUS EVIS X1 с ENDO-AID е сред последните иновативни продукти в областта на ендоскопията и последния създаден от  OLYMPUS.

Новият апарат има способността да открива дори минимални промени по лигавицата на дебелото черво и съвсем малки полипи, които с предишната технология колоноскопи могат да бъдат пропуснати от човешкото око.

Изкуственият интелект маркира в различни цветове откритите находки и подсказва на ендоскописта къде точно да насочи вниманието си, а това води до повишаване прецизността на работата и повишава откриваемостта на промените в лигавицата още в най-ранен стадий.

„Апаратурата е много полезна и при откриване на източник на остро кървене от горните и долните отдели на гастроинтестиналния тракт, когато той е незабележимо малък, а луменът на червото, и респективно съдът, са изпълнени с кръв. Подобни ситуации поставят на изпитание и най-опитния лекар, но с помощта на новата апаратура печелим както време, така и прецизност в ежедневната ни  дейност и това още повишава ефективността на работата ни“, сподели д-р Сираков.

Работата с новата апаратура стартира след като преди няколко месеца в Болница „Тракия“ беше проведено обучение и работа с демонстрационна конфигурация, осигурена от OLYMPUS с подкрепата на собствениците на лечебното заведение, фамилия Колеви. „Това позволи да усвоим в детайли всички най-нови, огромни възможности и опции на тази апаратура от най-ново поколение. Благодарим на ръководството на МБАЛ „Тракия” и лично на инж. Дечко Колев за предоставената ни възможност да работим с най-добрата апаратура и за поредната инвестиция в нас. Практикуването на качествена медицина, в частност на модерна гастроентерология на много високо ниво, е свързано винаги с непрестанни инвестиции. Технологиите се развиват и качеството изисква да сме в крак с тях”, подчерта д-р Сираков.

Д-р Сираков, какви са възможностите на тази високотехнологична апаратура и как точно Ви помага изкуствения интелект в процеса на работа?

Напоследък много се говори за използването на изкуствения интелект във всички сфери на живота ни. В конкретния случай, той позволява откриването на най-ранните лигавични промени, респективно на най-малките дебелочревни лезии, в частност полипи, което е гаранция за възможността за отстраняването им и осъществяване на превенция на колоректалния рак. Възможностите на новата апаратура обаче не се изчерпват само с това. Тя притежава много други нови или усъвършенствани опции, даващи възможност за по-добро, правилно и предварително тълкуване на ендоскопските находки.

Само за колоноскопия ли може да се използва новата апаратура или и за други изследвания?

Засега изкуственият интелект се използва само в колоноскопията, но останалите опции на OLYMPUS EVIS X1, подобряващи видимостта на лигавичните промени и вглеждането в детайлите, са възможни и при видеоезофагодуоденоскопия, или казано по-просто – за гастроскопия. Т.е и при изследване на хранопровод, стомах и дванадесетопръстник.

Колко изследвания и манипулации извършихте досега с новата апаратура? Какви са резултатите?

Апаратурата е налична в операционната ни зала от две седмици и едно от големите ѝ предимства е възможността за съвместимост на новия процесор с предпоследното поколение на OLYMPUS - EXERA EVIS III. Това ни дава възможност вече при абсолютно всяка колоноскопия, освен всички други възможности на новия процесор, да се използва и изкуствен интелект. Досега с новата апаратура са направени повече от 100 манипулации.

Резултатите? Те няма как да бъдат преценени на момента. По данни от проучванията за сравняемост на прецизността на изследването с AI в сравнение с предишните поколения колоноскопи, общата ефективност, респективно откриваемост и на най-началните, минимални лигавични промени, достига до 50 % повече при апарата с изкуствен интелект (AI).

Имахте ли конкретен случай досега, в който новата апаратура Ви подсказа наличие на труднооткриваема находка?

Не можем да говорим за конкретен казус. Просто вече откриваме лезии, респ.полипи, с големина и под 1 мм. Увеличава се възможността за откриване и на недобре надигнати лезиии. По-широк е и ъгъла на изследваните участъци, т.е откриваемостта на каквито и да е лигавични промени, е по-висока. Новият процесор дава възможност с много голяма вероятност за правилна преценка на хистологичния вариант на съответния полип дали е доброкачествен или злокачествен. Разбира се, окончателен отговор на този въпрос дават нашите хистолози, след като обработят изпратения за обработка хистологичен материал (биопсия или радикално отстранена лезия).

Съкращава ли се продължителността на изследването?

Разбира се, като цяло продължителността на изследването се съкращава, но това е едно от най-малките предимства на новото поколение апарати.

Какви нови възможности се откриват в работата Ви с внедряването на система с изкуствен интелект?

Като цяло подобрява диагностиката на най-началните и малокалибрени лигавични промени, което води до подобряване на ефективността на работата ни. Но, забележете - никакъв изкуствен интелект не може да помогне на пациент, който не ходи на лекар, не бива изпратен за колоноскопия. Откриваме детайли и промени само на пациенти, които са били достатъчно отговорни да потърсят съвет от специалист и са били насочени за колоноскопия.

Позволявам си да припомня за отговорността на пациентите към собственото им здраве - то е лична отговорност. Следващата стъпка е в ръцете на общопрактикуващите лекари - да бъдат отговорни и да спазват най-важния пункт от програмата за профилактика на колоректалния рак - всеки пациент на 50-годишна възраст да бъде изпращан на профилактична колоноскопия, независимо дали има клинични оплаквания. За пациенти, имащи в родословието си роднини с колоректален рак или с полипи на дебелото черво, тази възраст е 35 години! Всеки пациент с кървене при дефекация е показан за колноскопия. Пациент с коремна болка, неповлияваща се от стандартно симптоматично лечение, дори и без алармиращи симптоми, е показан за ендоскопски изследвания.

Каква е ролята на подобен тип технологии при скрининга? Ще се повиши ли ефективността при предотвратяване на рак на дебелото черво?

Технологиите се развиват главоломно, това води и до неминуемото бързо развитие на медицината, развиване на медицинското познание, повишаване качеството на работа, усъвършенстване на диагностиката и лечението на болестите. Скрининговите програми изискват много неща. На първо място това е финансиране от държавата - все пак нейно задължение е да се грижи за здравето на населението, включително и за профилактичната медицинска грижа. Обучението на медицински специалисти и спазване на алгоритъма на поведение според сега действащите медицински консенсуси е друго важно условие. Технологична осигуреност и достатъчно добра материална база - тук е мястото за споменаване на най-новия клас ендоскопски апарати с изкуствен интелект - OLYMPUS EVIS X1 с ENDO-AID. Здравна просвета и достатъчна информация за смисъла и начина на участие на пациентите в скрининговата програма, достъпност, перманентен контрол на осъществяването на програмата – всички тези условия са важни за провеждане на ефективен скрининг.

Осигурява ли държавата тези условия?

Към днешна дата НЗОК не предвижда и не финансира профилактична колоноскопия. Т.е. при здрав пациент, с липса на клинични оплаквания у пациента, НЗОК не заплаща на съответната болница разходите по подготовка, пролежаване и труд на персонала, за извършване на профилактична колоноскопия. Има опция за амбулаторно изследване, заплащането на която от НЗОК е пренебрежимо ниско и не покрива дори дезинфекцията на апарата по съвременните критерии, поради което и никой работещ ендоскопист не практикува такова изследване. Това налага прилагането на куп административни уточнения и стъпки, които да позволят на пациента да си направи безплатно профилактична колоноскопия. Този казус показва необходимостта от промяна а системата, което зависи от държавата, в лицето на НЗОК, и от разширяването на възможностите за реално здравно застраховане, което е съвсем отделна тема, по която няма как да си говорим сега.